Поредният резил на младежката ни футболна гарнитура не е новина. Този отбор вече ни е поднасял и 0:8 и 0:7 и цял куп подобни „приятни изненади“.

Новото е разширяването на географските ширини, върху които демонстрираме футболната немощ на младото ни поколение. Успяхме да се орезилим и в казахстанските степи, та и в родината на Борат да видят как работим с бъдещите си надежди в най-популярната игра.

И ако представителният ни тим успя донякъде да върне уважението на публиката и да запази шансове за класиране, лошата новина е, че след него нищо добро не ни чака. Колкото и да критикуваме опитните играчи в националния, очевидно е, че няма кой да ги замени.

Докато ръководителите на футбола и на водещите отбори, не започнат да работят сериозно за базата на детско-юношеските школи и залагат на чужденци със съмнителни качества, нищо добро не ни чака. Алармата звучи тревожно и се чува чак от казахстанската пустиня, някъде откъм космодрума Байконур. Крайно време е някой да я чуе, вместо да витаем в облаците.