Пропадането на националния отбор по футбол не е от вчера. Но в Кипър то достигна най-ниската точка от десетилетия насам. Освен позорната загуба от футболното джудже, България чупи още куп срамни рекорди. Трето поред пропуснато голямо първенство, трето поред световно първенство без нас. Та родните тийнейджъри не са виждали България на Мондиал! Това не се е случвало в последните 50 години. Очевидно дупката е дълбока и излизане от нея не се вижда.

Факт е,че след оттеглянето на златното поколение България няма нито един значим успех. Класирането с клизма на европейското в Португалия бе с участието на Балъков. След четвъртите в света зейна огромна пропаст, която никой и по никакъв начин не може да запълни. Каквото и да говорим, Стоичков, Костадинов, Лечков, Михайлов, Сираков бяха големи футболисти. Лошото е, че както се вижда, не стават за ръководители...

Националният смени куп треньори. Всеки от тях бе критикуван за различно нещо. Единият викал много от ЦСКА, другия много от Левски, третия много от Литекс и така нататък. В крайна сметка все едно и също. Едно голямо нищо.

Всеки нов треньор на този отбор обещаваше възраждане. След поредния провал се оказваше, че той не е виновен, такива ни били възможностите. И откриваше топлата вода. Нямаме футболисти, нямаме треньори, нямаме школи, нямаме бази, нямаме терени, нищо нямаме. Ами тогава въобще не се захващайте! Да извикаме чужденци да ни научат на футбол и това е. Като швейцарските учители, които са ни учили на правилата на играта в началото на 20-ти век. Явно е, че след 100 години най-популярната игра у нас направи пълен кръг и се върна на изходната си точка. Така че, нека да започнем отначало, да започнем да редим тухлите на най-долния ред на пирамидата...