Учудващо е доброто настроение, което цареше сред българските национали след загубата от Уелс с 0:1 в Бургас. Създали сме били много положения, но сме ги пропуснали. Или както казват на запад от Калотина: „Играли смо добро, али смо немали шансе.” Вярно, Димитър Пенев е известен късметлия и дано да застане под щастливата звезда отново, именно когато ни е най-необходимо – срещу Холандия.

А иначе се подготвихме чудесно за домакинството срещу Люксембург. Не, не греша. Знам, че на 8-и септември гостуваме на Холандия. Мачът с футболното джудже е 4 дни по-късно. Но типът мач срещу Уелс бе именно като… за да изчистим грешките после срещу Люксембург. Сигурно поне едно от тези положения, които пропуснахме с лека ръка срещу средняшкия отбор на Уелс, ще успеем да реализираме после срещу слабака Люксембург.

Е, добре. Разбрахме се, че за Люксембург сме горе-долу спокойни. Но как да бъдем такива и за Холандия? Ще чакаме май Бербатов като месия. Ще чакаме щастливата звезда на Димитър Пенев. И…Тук май започвам да се затруднявам. Защото е видно, че няколко от основните футболисти, на които се разчита, са меко казано извън форма и трябва може би да се мисли как да бъдат заменени в Амстердам, отколкото да се надяваме, че ще се оправят в близките две седмици.

Има и две-три добри неща след загубата от Уелс. Добрата форма и познатия хъс на Мартин Петров, отличното завръщане на Велизар Димитров, обещаващия дебют на Ивелин Попов, раздвижването на играта с влизането на Чавдар Янков. И толкоз.

Холандия ни изпусна в София, дано не си навакса на свой терен!