Да, много по-лесно би било темата на този текст да е друга – да гласи неща против треньора на националния юношески отбор Александър Димитров, неща против всички футболисти, които играха под своето обичайно ниво както и неща против футбола ни като цяло.

Хубавият футбол, сълзите на момчетата след последния мач и борбата до последно на терена обаче ме карат да си мисля друго. В седмица, в която три български отбора отпаднаха от Лига Европа и единствено Лудогорец отново ще продължи напред, представянето на националния ни отбор на европейското за юноши в Унгария ще даде още много храна на футболните критици у нас. 

А те са много – ще се чуят поредните изречения от типа на: „И тия не стават” ; „Отишли да разходят фланелките” и т.н. Но не така стояха нещата на терена в град Папа, където националите ни играха мачовете си срещу Украйна и Сърбия. Ако приемем, че в първия мач един наистина по-класен отбор на Германия победи, то в другите два България заслужаваше да вземе поне три точки и да се класира за световното в Нова Зеландия. Лошо за отбора е, че никоя телевизия у нас не предаваше точно тези срещи, а статистика от цялото първенство говори зле: 0 точки, 0 отбелязани гола и 5 допуснати. 

Но погледнем ли отвъд сухите числа ще видим отбор с прекрасни футболни качества, който нямаше никакъв късмет. Множество изпуснати положения, тотален малшанс в защита и допуснати голове в последните секунди на мачовете след спорни съдийски решения. Българите се бореха здраво, но нещо все не им достигаше.

Време за анализи има много, бъдещето на тези момчета е пред тях и те сами си спечелиха честта да играят на толкова голям футболен форум. Те трябва да осъзнаят колко полезно бе за тях това и трябва да анализират грешките си, тъй като такива имаше, разбира се. В никой случай не твърдя, че отборът на България бе безгрешен и само липсата на късмет осуети класирането напред. 

Треньорското ръководство трябва да прегледа внимателно всичко случило се в Унгария и да работи върху подобряването на тима, но една по-особена слабост излезе наяве. Детският манталитет на българските футболисти им изигра лоша шега срещу колегите им на тяхната възраст, които обаче са редовни титуляри в мъжките си отбори. Малко са играчите в нашия тим, на които им личи, че вече имат сериозен допир с истинския футбол, другите просто не получават тези шансове, тъй като играят футболисти от всякакви знайни и незнайни държави вместо тях в родното ни първенство. 

Това поколение показа, че има много талант  и заслужава шанс да играе в професионален футбол на най-високо ниво, заслужава да получи тази възможност, а вече само в ръцете на играчите е да се възползват от нея. 

Толкова негативни неща имаме във футбола ни, че вече сякаш сме изгубили способността си да виждаме хубавите. Нека свалим черните очила за малко и да вдъхнем кураж на едни момчета, които защитаваха родните цветове с всичките си сили. Нека да не ги отписваме, като поредното поколение, което „не става”, а да им дадем шанс да докажат какво могат. А те загатнаха, че могат много.