Още се намираме в началото на 2019 година, а ФИФА чрез магазинното си предаване за световен футбол отбеляза един повод, който тепърва ще споменаваме често – навършването на четвърт век от знаменитото ни участие на Световното първенство през 1994 година.

15-ите поред световни финали завинаги ще живеят в паметта на родните футболни фенове. В предходните си 5 участия България така и не успява да запише победа, ала по американските терени без малко не извървява целия път до финала.

„Първо и преди всичко, имахме много добри футболисти и страхотни треньори. Това беше поколение, което преливаше от талант и играеше голям футбол. Всеки притежаваше индивидуалност, характер. Понякога се разбирахме, понякога – не. Важното е, че играехме много добре заедно. Имахме силен тим”, коментира Костадинов, чийто гол на „Парк де Пренс” през ноември 1993-а ни подпечатва билетите за турнира.

„Беше истинско чудо да се класираме и да участваме в такъв голям турнир, особено за малка страна като България.”

„Мисля, че след загубата от Нигерия в първия мач станахме по-фокусирани и това ни помогна да спечелим следващите мачове. Този отбор постигна първата победа за България на световни финали. Чувствата и атмосферата бяха невероятни. Всички видяха, че този отбор може да играе футбол.”

„Най-интересното относно осминафинала срещу Мексико бе, че тренирах дузпи 3 или 4 дни преди самата среща. Бях титуляр срещу мексиканците, но в самия край на продълженията бях заменен. Това ми се стори странно. При дузпите всичко зависи от манталитета на играчите, както и от качеството на вратаря.”

„Към четвъртфинала срещу Германия подходихме с мисълта, че нямаме какво да губим. Чувствахме се уверени в своите качества и умения. По мое мнение този двубой е един от най-добрите за целия турнир.”

„Разбира се, след всяка победа отборният дух е висок. Атмосферата беше страхотна и това ни направи още по-сигурни в нас самите. Според мен в мача срещу Италия подходихме малко по-самоуверено, отколкото трябваше. Нямахме нужното уважение към тях и затова получихме тези два гола толкова бързо.”

„Първата ни мисъл, когато се класирахме на Световното, беше да постигнем поне една победа, а ето че почти стигнахме до финала. Затова не мисля, че изживяването разби сърцето на когото и да е от нас. Ние бяхме наистина горди от постигнатото. Лятото на 1994 година определено ще се помни завинаги в историята на българския футбол”, завърши Костадинов.