По-скоро очаквано е било за Елин Рахнев решението на Димитър Бербатов, да откаже отново да се върне в националния отбор по футбол. Писателят и драматург - автор на пиесата „Фенове" и самият той фен на Бербо, все още смята, че чалга пейзажът в България е вероятно една от причините футболистът да не иска да играе за националния отбор. В интервю за „Денят" на Дарик Елин Рахнев коментира, че родният футбол трябва да започне „на чисто", за да се превърне наистина в „осмо изкуство", каквото е тази игра според твореца.

Изненада ли ви решението на Димитър Бербатов и какво всъщност го отказа отново от националния отбор по футбол?

Аз лично не съм изненадан, макар че тиражираните в медиите неща в общо линии бяха, че почти 100 процента той се връща в националния отбор. Нямам представа наистина. Това са може би много личностни моменти във всеки един човек, но си мисля, че щом човек като Любо Пенев - който има своята харизма в много неща, не е могъл да убеди Бербатов значи, че там наистина, неговата позиция е ужасно силна, ужасно афективна спрямо националния отбор. И явно това решение наистина е било много категорично още когато го взе. Предполагам, че всички неща, които излизат - конфликта с футболния съюз, въобще неговия конфликт с българската действителност, пътуването му по света вече толкова много години, може би по някакъв начин много го е отдалечило оттук. И другото нещо е, че ние не си ценим, не си ценим така уканикатите в тази страна. Още едно време помним на стадиона как се отнасяха към него - всяка пропусната топка, освирквания, иронии...Мисля, че човек, който е с неговото мислене и психика, съвсем нормално е да не иска повече да играе повече за националния отбор.

Преди време бяхте казал, че чалга пейзажът в България - може би това стои в основата на цялото неразбиране към Бербатов?

Ами да, защото в България и въобще в света няма много футболни поети. Бербатов е един от тях, както и да звучи това. Това че хора като Фъргюсън (бел. ред. сър Алекс Фъргюсън - мениджърът на "Манчестър Юнайтед") според мен са корпоративни мениджъри, а не треньори - това е една много друга тема, и че такива хора убиха романтизмът във футбола и всички онези неща, които правят футбола „осмо изкуство". От друга страна средата, в която живеем - наистина чалгарницата е много, много обзела голяма част от нас и такъв тип хора все по-трудно ще намират място да живеят тук. Виждате последните проучвания и изследвания как голяма част от всички тях - мислещите, хората с друг тип мечтания продължават да отиват на Терминал 2. Така че като погледнем целия пейзаж тук, съвсем нормално е всъщност Бербатов да не иска да играе за националния отбор. Много по-широко, много по-еластично може да се погледне на този проблем, отколкото един отказ на националния отбор.

Само преди дни изтече новината за възможността той да се върне в националния отбор и това предизвика бурни реакции в двете посоки сред зрители, слушатели, по форумите?

Ами, по-бурната реакция беше според мен за това защо той не отиде в „Ювентус", а отиде както го наричат в „маргиналния" лондонски клуб „Фулъм". Мисля, че има един друг момент за националния отбор, че Любо Пенев може наистина да започне да гради нещата от нула, може да започне да гради нещата съвсем от чисто. Всъщност без да интерпретирам Бербатов и без да знам какво мисли, това е едно от нещата, които според мен са го спрели - всъщност той вече се смята за човек от едно друго поколение. Наистина е по-добре, както в целия ни футбол да започнат ужасното, тотално проучване, така може би националният ни отбор има нужда от това. Да започнат с едни съвсем нови хора, без претенции, без огромни амбиции. Ето сега идва мач отново - коментира се имаме ли сме шансове, нямаме ли сме шансове. Ами да, нямаме шансове - това е положението. Въобще в тази страна имаме много малко шансове за много малко неща.

„Времето ми отминава", каза обаче той, казвайки че е време да търсят някой друг за националния отбор, но и че не е в същата форма като през 2010 г. Отминава ли му времето? Той избра „Фулъм".

Това, което се случи през последните две години - неговото стоене на пейката, може да амортизира всеки талант, може да го и натъжи, и обиди. И може би точно тези две години унижения, които абсолютно незаслужено и неразбираемо за целия футболен свят, не само за това че сме българи - ние по някакъв начин протестирахме срещу този човек Фъргюсън, си оказа това влияние. Това е ужасно за един футболист - в една възраст 29-30 години, това е точно възрастта, в която можеш хем да бъдеш мъдрец, хем да носиш все още детството в себе си както се казва. Т.е. точно тогава те го заковаха на това място. Това е големият проблем. Всъщност никой не разбра - имам претенции, че съм говорил с доста и специалисти и хора, които са много напред с тази материя, и няма реално обяснение той какво правеше там на тази пейка. Всъщност и тази пейка се оказа един от големите фактори според мен и за националния отбор и за всичко останали.

Очакванията ви - в края на седмицата е важна световна квалификация?

Очакванията са ми повече към това да започне всичко от българското първенство, да започне всичко от българските отбори, защото световните квалификации ... все пак са свързани с нашето първенство. И мисля че това, което направи един „Ботев"-Пловдив заслужава абсолютни адмирации. Пожелавам си повечето отбори да минат през тези три години и в един момент наистина да застанат по един друг начин на картата. А не с малките си далаверки, не с всички онези неща - с ДДС-тата си, не знам с какви глупости, които разбиха едно нещо като футбола, което аз продължавам да твърдя, че е „осмото изкуство".

Трусове има сериозни и в червения клуб - очаквате ли всичко, което се случва през последните седмици там да води до онази неприятна развръзка един ден ЦСКА да „затвори кепенците" както се казва?

Ами не, аз просто съм от тези хора, които са за тоталното пречистване на ЦСКА. Аз мисля, че не е фатално ЦСКА да тръгне от „В" група и спокойно да преодолее пътя си и да бъде едно от нещата, които ще бъдат чисти и истински. Това е вариантът за всеки един отбор и ЦСКА не прави никакви изключения, никой отбор не прави изключение. Но това е, това са натрупванията 20 години и всички натрупвания се отразиха много върху тази игра тук. А иначе в случая с Бербатов, нека сега да не си изсипят огромните помии върху него! Това е уникален футболист, уникален талант - в България не всеки път се раждат такива хора. Тези хора наистина трябва да се уважават и да се обичат по някакъв начин!