Загубата на Димитър Бербатов за мачовете с Ейре и Кипър е голяма, това е безспорно. Но можем да разсъждаваме и в друга посока. Дали дефектът от неговото отсъствие може да се превърне в ефект?

За това има предпоставки. Ето и аргументите. Когато капитанът е на линия, играта на националния се концентрира около него. Всички търсят Митко и очакват той да реши мача. А благоевградчанинът не е сам на терена и бремето върху плещите му често се оказва непосилно. Сега няма да е така.

Виждали сме още как той се изнервя от отиграванията на своите партньори, започва да жестикулира недоволно, а това със сигурност гипсира още повече сгрешилите.

В Европа, да не говорим на Острова, където играят ирландските национали, познават отлично играта на Бербатов. Както и играта на целия ни тим с него в състава. Не са ни гледали обаче, когато „червеният дявол“ липсва в тима. Така че, ето ви още един пункт в защита на тезата „всяко зло за добро“ – ще съществува елементът изненада.

Отсъствието на голямата ни звезда може да повлияе мотивиращо на останалите, защото то трябва да се компенсира. Тогава от сбор между десет „обикновени“ играчи плюс един ас, селекцията на Мъри Стоилов има шанса да се превърне в отбор.

Ако разсъждаваме в правилната посока, то не би трябвало да бъдем чак толкова притеснени от факта, че Бербатов го няма. На стадиона в Дъблин трябва да видим колектив и в това е нашият шанс за успех. А за Кипър ще мислим след това.