Най-сетне. Намери се човек, който да разбие тъпите ни стереотипи. Браво на вицепрезидента на БФС Йордан Лечков, който даде нов курс на целите пред националния селекционер. Стига с това класиране на световно или европейско. Целта пред новия (или стария треньор на „трикольорите”) ще бъде да разкара звездите от националния. Пък после каквото стане.

Ако колегите му от Изпълкома не изпълнят желанието му, кметът на Сливен щял да ги освободи от присъствието си. Казано по-просто, или без Бербатов и Петрови в представителния тим, или без Лечков като шеф във футбола ни.

Ами ако се стигне до втория вариант? Какво ще правим? Първо - ще трябва да се върнем към онези скучновати цели – на дневен ред идат евроквалификации. А ни трябва нещо по-разкрепостено и разчупено. Тоест – без Лечков не става. Второ – няма да има кой да ни изкара „каручката от калта”, както сам каза Лече. Ами, прав си е. Бербо каза, че „три коня не могат да ни дърпат каляската”. Ами дайте тогава на г-н Лечков да опита. Само че...

Само че, „каручката”, която кметът на Сливен кара, е здраво затънала в калта. Отборът му така се е залостил в дъното на класирането на А група, че излизане не се вижда по никакъв начин. Всъщност, не е ли по-добре магичният халф от славното ни поколение първо да даде пример с нещо по-малко, преди да се хвърли на голямото. Е, то така всеки може. Но, кой може да смени Бербатов с Камбуров, Мартин с Явор Въндев и Стилиян с Миро Иванов? Кой има куража за това?! Естествено – Йордан Лечков.

На него и първенството ни много му харесва. Със сигурност и на други им харесва. Нищо, че не са много. За да бъдем точни са ужасно малко. Извинявам се, че пак давам пример с ОФК Сливен 2000, но при домакинството им на втория в класирането Черноморец имаше една „каручка” хора на стадиона. Те толкова бяха и на мача на националите с Грузия, но затова поне си има обяснение – все пак играха „инфантилните и оядени” момчета. Няма страшно – следващият ултиматум на вицепрезидента може да е към феновете: „Ако не напълните стадионите за мачовете от А група, напускам Изпълкома”.

Всъщност, като се замисли човек, по думите на господин Лечков излиза, че сър Алекс Фъргюсън хич го няма като треньор. Да даде 30 и кусур милиона паунда и да пуска като титуляр едно от тези „инфантилни и оядени” момчета. А пък Мартин О`Нийл е кръгла нула – може ли да повери капитанската лента на футболист, който „не може да си регулира дишането”.

Ето и едно конструктивно предложение към Изпълкома, когато и да бъде свикан той. Дайте националния на Лечков. Най-добре като селекционер. Поне няма да е скучно. Пък каквото стане. Може пък шефовете на шведския футболен съюз да попият челен опит от нас. И да натоварят заместника на Ларс Лагербак със следната цел – да разкара Ибрахимович, Шелстрьом и Мелберг. Пък в евроквалификациите – каквото стане.