Като гледам какви „успехи” жънат генерациите под настоящия ни „А” национален отбор, изтръпвам. Нали след време ще разчитаме именно на сегашните младежи и сегашните юноши за представителния ни тим. А при тях какво?

17-годишните национали записаха три загуби на квалификациите в Каварна. С година по-големите им батковци се класираха в Бургас, но след „престижно” равенство с Фарьорските острови, с отрицателна голова разлика и само един отбелязан гол. На 21-годишните през 2007-а също едва ли можем да се надяваме, независимо от скорошната победа над Португалия.

Излиза, че в недалечно бъдеще май ще отчитаме като успех, ако националният ни отбор заеме третото място в квалификационната си група, което сега толкова много ни потиска. Не чуждестранен, а извънземен треньор няма да може да ни спаси. Защото специалистът от чужбина е само върхът на пирамидата. А основата – детско-юношеските школи, с малки изключения отсъства. Така че отсега да се готвим за грандиозни битки с Фарьорите, Лихтенщайн и Андора след няколко години - времето, когато ще въздишаме по сегашния национален отбор.