„Българите са царете на организирания хаос“. Тази крилата фраза не е моя, а е изречена от холандската легенда Йохан Кройф по повод лежерното поведение, басейнчетата и веселбата, съчетани обаче с четвъртото ни място по време на световното в САЩ. Понякога наистина ни се получава. Гледаме си кефа, не мислим за нищо, обаче печелим. В повечето случаи обаче си патим от дезорганизацията. И то не само на футболния терен, а изобщо в живота.

Сетих се за градския транспорт в предстоящата съботна вечер с големия мач България – Италия в центъра на столицата. Дано някой вече да е помислил по въпроса, но е хубаво да подсетим отговорните фактори от градския транспорт. Не забравяйте, че след 23 часа на „Орлов мост“ и в околностите му ще се изсипят накуп 40 000 души, които ще бързат да се приберат по домовете си. В една обикновена събота вечер редките автобуси по това време обират най-търпеливите граждани от спирка „Вечно чакане“.

Тази събота обаче няма да е обикновена, а футболна. Началният час 21.15 на мача е твърде необичаен за българския зрител, а крайният 23.00 си е направо неудобен за столичани. Не ми се иска да правя сравнения с доста европейски стадиони, които имат собствени гари, на които чакат по няколко извънредни влакови композиции след голям мач, за да приберат феновете.

Чак такава глезотия не щем. Но няма да е зле от Столичния градски транспорт да осигурят достатъчно на брой автобуси, които да чакат в готовност края на срещата с Италия. Защото мнозина живеят в „Люлин“, „Младост“, „Надежда“ и „Овча купел“, а таксито ще им излезе дебело.