Да харесваш футбола с марка „България”, и то най-вече в последните години, изобщо не е лесно. На повърхността е неистовото желание да вървим рамо до рамо с най-големите. Да имаме резервирано място в групите на Шампионска лига; да се радваме на автоматично влизане поне на един от отборите ни в основната схема на Лига Европа; да сме страшилище на ниво национални отбори, и то не само при мъжете, а дори и при децата и юношите.

На повърхността обаче е и суровата действителност. Изпълнена с груб песимизъм, свързан с наложителните реформи в професионалния футбол. Гарниран с низ от неуспехи, не само на клубно, а и на национално ниво. С леещи се легенди за безгрижни и дълбоко алкохолни почивки на тези, които са лицето на футбола. И които, за зло или за добро, бъркат дълбоко в джобовете си, за да имаме очи да казваме, че развиваме професионален футбол.

Рязкото и болезнено преживяване обикновено идва под формата на жребий. Конкретният повод за последните неволи бе краят на евро надеждите на Лудогорец, Черно море и Берое. В комбинация с изтегления жребий за квалификациите за световното първенство в Русия през 2018-а година. Гадният песимизъм веднага надигна глава от уютната сянка, в която бе намерил спокойствие в летните жеги. И изскочи под ширещото се мнение, че, видите ли, ни очаква рекорд като период от години, в който националният отбор не е участвал на световни или европейски финали.

А дори още не е приключил цикълът за Франция 2016. В който все още имаме надежди да стигнем до баражите и третото място. Ако се поровим внимателно в подтиснатата от лоши спомени памет, сред купчината бели петна ще ни просветне, че от има-няма едно десетилетие все свързваме шансовете си за попадане на голям форум с ролята на подгласник в групата. Така, както беше в навечерието на незабравимото американско лято. Одисеята, приключила с четвъртото място, стартира от урна номер 4 в жребия. Редом с нас тогава бяха още Северна Ирландия, Швейцария, Норвегия, Уелс и Гърция. Оказа се, че четири от общо шестте нации в четвърта урна заминаха и за Мондиала в САЩ. Проследявайки хронологията на квалификациите за световни първенства, е факт, че винаги има поне по един отбор точно от този поток, който успява да вземе бленуваните визи. Изключение бе станалото в пресявките за Бразилия – тогава Румъния бе на бараж, но само толкова. Страни като Словения, Словакия, Украйна, Босна и Херцеговина, че дори Норвегия, изобщо не бяха слагани в големите сметки.

А за нас, да сме в четвърта урна, не е новост. Там бяхме и в предишния цикъл за световни финали. Изтеглихме Италия, Дания, Чехия, Армения и Малта. До последния мач бяхме в играта. Даже „отлепихме ютията от дъното”. На хартия моделът „Русия 2018” е доста по-сложен. Имаме обаче своите успехи дори срещу водещите отбори в нашата група. Ако не друго, то нашият национален отбор заслужава поне да му дадем късче надежда. За да я носи пред пълните трибуни на стадион „Васил Левски”. А и ако сме се преборили за място на европейското във Франция, може да се окаже, че етикетът „аутсайдер” ще е с малко по-висока стойност, отколкото бе в минутите и часовете, в които проклинахме жребият и тежката ръка на изтеглилия го Оливер Бирхоф.