Срещу Хърватия националният ни отбор по футбол изигра най-слабия си мач под ръководството на Любослав Пенев. Реално погледнато „шахматистите” са доста сериозна класа за нашите, но това не ги оправдава. Играли сме и друг път с по-класни от нас отбори като Италия и Чехия. Изтъкна го самия Пенев. Два пъти паднахме, на два пъти не успяха да ни бият. Загубите обаче тогава не горчаха. Защото (най-вече в двата мача с Италия) играхме смело и със самочувствие. Нещо, което не се видя в петък вечер на Националния стадион „Васил Левски”.

Напротив! През първото полувреме гледахме един уплашен български отбор. Отбор прекалено респектиран от съперника. Да, има и такива мачове. Лошото е, че на нас ни се случи в най-неподходящия момент. Когато стадионът бе пълен, публиката бе застанала като стена зад гърба и на играчите и атмосферата бе като за голяма победа. Уви, не стана! И този отбор ще продължи да чака победа в голям мач срещу голям тим.

Причини за загубата можем да търсим много, въпросът е дали трябва да го правим. Хърватите са по-силни от нас, пълният стадион скова донякъде „трикольорите”, провокациите от Хърватия свършиха работата си, безредиците по трибуните разконцентрираха нашите при гола, голяма част от титулярите не играят редовно в клубовете си и т.н, и т.н... Все предпоставки, които Любо трябва да анализира. Подреден човек като него със сигурност ще го направи и ще се опита голяма част от недостатъците ни да ги няма за следващия мач. Колкото и близо да е гостуването в Осло.

И както се казва, едно зло никога не идва само. Освен загубата, най-вероятно ще играем следващият мач или два пред празни трибуни. БФС пък ще се бръкне сериозно в джоба. И всичко това заради една малка част от феновете, които сякаш не знаеха дали са дошли да подкрепят България или да воюват с хърватите. За всички останали – поклон. Отдавна „Васил Левски” не е бил толкова пълен за мач на националите, отдавна не бяхме виждали бяло-зелено-червеното море по трибуните. Дано тази загуба не отблъсне феновете и те да са на стадиона за големите битки с Италия и Норвегия. Защото те ще са повече от решителни.

В България сме свикнали да скачаме бързо от „осанна” до „разпни го”. Ще е хубаво да не го правим сега. Вярно, загубихме важен мач, но пътят към Франция е само в началните си километри. Аха-аха сме стигнали до Калотина. Или хайде – до Ниш. Този отбор заслужава доверие до края на квалификациите. След това ще чуем мощно или „Осанна” или „Разпни го”. Хубавото е че поправителният идва много бързо. В понеделник, в Осло.