Мачът с Дания на практика запази ситуацията в групата. Хиксът и очакваната победа на Чехия срещу Малта направи така, че трите отбора да имат сравнително равни шансове за второто място. Успехът на Италия в Армения явно вади от играта домакините, което е добра новина за нас. На този етап е рано за сметки, но е хубаво да маркираме тенденциите в групата.

Като за начало е коректно да кажем, че класиране на бараж, чрез второто място, ще е повече от подвиг. Добре е да си спомним, къде бяхме до съвсем скоро. На дъното, без грам надежда и подкрепа за националния тим. При Любослав Пенев България отново стана симпатичен състав, най-вече с дисциплинираната си и смела игра.

Снощи срещу Дания пропуснахме великолепен шанс да бием. Мачът се пречупи в 27-та минута, заради една абсолютна дивотия. Иван Бандаловски изгоря елементарно в безобидна ситуация. Защитникът на ЦСКА е виновник, но далеч не главният. Той стана жертва на системата, която от години тормози футбола ни. Бандата влезе бандитски в краката на съперник, просто защото у нас това е позволено. В България за подобен фаул обикновено се вади жълт картон, а в Европа, здравето на футболистите е издигнато в култ. Всичко е кратко и ясно. Грубо влизане отзад е равно на директен червен картон.

Подобни изпълнения усложняват работата на Любо Пенев. На практика неговият тим плува срещу течението, а съперниците са ни такива, че трудно може да ги бием с човек по-малко. При получилата се ситуация, хиксът е добър резултат, който може да определим и като заслужен.

Преди изгонването на Бандаловски, играта бе концентрирана в средата на терена, а головите положения отсъстваха. Изключение направи попадението на Рангелов, което дойде след центрирането на сглупилия по-късно бранител. Датчаните не вложиха никакво творчество, а се задоволиха с това, което умеят най-добре. Дисциплинирана и здрава игра, но без блясък. Авансът от един човек повече на игрището ги превърна в активната страна в двубоя.

За съжаление нашият тим показа твърде малко в предни позиции. Освен гола, българите създадоха три възможности, които обаче бяха в рамките на една минута през второто полувреме.

"Дания не ме изненада с нищо, и мисля, че се видя в тези 30 минути. До утре да играем, няма да ни бият, 11 срещу 11. Даже с 10 души, пак ние бяхме по-добрият отбор“, сподели Пенев след мача. Няма как да знаем, какво щеше да бъде, ако Бандаловски не бе изгонен, но май думите на треньора са правдоподобни.

Пълният стадион и поведението на хората да края на срещата също са важен детайл. Българите си харесаха този тим, което вече е новина. Реална цел за Любо и момчетата му не са тези квалификации, а следващите. Там условията за класиране са доста по-удачни. Изграждането на отбор не е лесна работа, а на селекционера му се получава повече от добре.

Промяната е факт, а причината за нейното наличие се крие в дисциплината. Тези лагери, не са като онези. Самите футболисти са впечатлени от нивото на работа. Какво се случваше в последните години? Националите играещи в чужбина идваха, за да видят приятели, приятелки и роднини. Мачът сякаш оставаше на втори план, а тренировките на трети. Целта беше да се съберем, да се позабавляваме и в крайна сметка да се провалим. Сега има правила и те очевидно се спазват.

Любослав Пенев се оказва и прекрасен психолог. Явно генът си е ген. Селекционерът би трябвало да се тюхка непрестанно, че основни фигури в отбора му не играят по клубовете си. Станислав Манолев не подушва терен в Холандия, но е един от лидерите за България. Капитанът Попов имаше проблеми в Турция, а в Русия не е титуляр на 100 %, но лентата му приляга, заради стръвта, с която играе. По-тревожно е положението при нападателите. Митко Рангелов бе направен на мармалад в Швейцария, но снощи се оказа гениалният ход на Любослав Пенев. Божинов все още е резерва във втородивизионния Верона, но с просто око се вижда, че навлиза във форма. Валери е на килограми, които не е постигал от старта на своята кариера. Всичко това е факт, само след един разговор с Пенев... Мицански явно е роден за джокер, играе малко и в Кайзерслаутен, но всеки треньор би искал да има подобен човек на пейката. Куп проблеми се отвориха по време на лагера, ала треньорският щаб закърпи някак си ситуацията. С Дяков и Веско Минев нещата можеха да бъдат по-други.

До този момент програмата ни предложи само мачове на стадион„Васил Левски“, а квалификации се печелят с „кражба на точки“ в чужбина. Нищо чудно предстоящата среща в Прага да е най-важният двубой. Чехите със сигурност не са по-лоши от Дания. Традициите са изцяло на тяхна страна, но България не е за подценяване. Ние все пак бихме Холандия в Амстердам, въпреки че контролата бе по-рутинна за „лалетата“. При Любо Пенев „лъвовете“ трудно губят, а едно реми в Чехия, може да се приеме като стратегически резултат. После трябва да гоним задължителните победи над Малта, успех в Армения и реваншът с чехите, ще е наистина ключов. Разбира се, нужно е да се надяваме Италия да бъде „машина за победи“, но и без нашите молби, „адзурите“ са си достатъчно силни.

Реално погледнато тепърва ще виждаме зор, тъй като голяма част от момчетата играят в България. Първенството ни е кой знае какво, а съдиите в него бъркат представите на играчите. Президентите на клубовете също ги заблуждават. Примерът от снощи е красноречив. Бандаловски е любимец на босовете в ЦСКА и получава добро възнаграждение, а приносът му едва ли е същият. Съдиите у нас често услужливо пропускат да вадят картони и това обърква представите на играчите. Резултатът е на лице, а дори и публиката почва да си мисли, че УЕФА ни мрази и точно заради това нашите футболисти получават наказания. Нищо подобно, ако искат, ще ни отрежат главата ритуално, но на този етап, никой не се е притеснил от нас. Дано го докараме до там, това вече ще е пробив. В момента просто плуваме срещу течението и играем достоен футбол.