Съвместна рубрика на вестник 7 дни спорт и Gong.bg

Новината на седмицата не бе обявяването на новия национален селекционер по футбол! Новината бе, че окончателно и официално се разбра: българинът няма угодия! Или поне този, който малко или повече претендира да се вълнува от футбол. Почти цяла футболна България скочи срещу голямата легенда, но все още недоказал се селекционер. Ясно, на Матеус и немските кокошки му се смеят за провалите на скамейката, но странно от каква позиция ние, след няколкото срамни треньорски експеримента, ревнахме срещу немеца? А въпросните експерименти бяха по-срамни дори от това да си признаеш в клас, че имаш срамни въшки.

И Стоичков и Крокодила минаха като мана по лозето върху тези и без това все още неопределени в родната футболна йерархия светила на терена. В тази редичка слагам и второто назначаване на Пламен Марков. Последният и единствен треньор класирал ни на каквото и да е, освен на клоните на поредната череша, бе принесен в жертвоприношение, след като на всички бе ясно, че Михайлов го сложи начело на държавния тим само докато атомният физик на футболната теория Стоилов реши, че най-сетне му е дошло времето. Дори вечният жокер в ЦСКА и най-атрактивен участник в „Стани богат” от първото му излъчване досега чичо Митко успя да постигне по-запомнящи се резултати от Мъри. Марков просто бе поставен като бушон, който трябва да изгърми, а шефът на БФС изигра ролята на зъл електротехник, който ви има зъб и нарочно ви монтира подобен бушон.

След всички тези беди и злини, струпали се върху принизилата се до ниво „циркова трупа” селекция трикольори, идването, или по-скоро избирането точно на Лотар Матеус, е повече от логично. То донякъде допълва изразената преди малко повече от месец теория по повод поставянето начело на ЦСКА на македонския магьосник Гьоре. И тази теория до момента се доказва с пълна сила: точно на този ЦСКА, ама на този със загубите под път и над път, с побоищата по терени и паркинги, с разрива между фенове и ръководство и с какви ли не още десетки щуротии, перфектният треньор е Гьоре.

Какво по-различно като проекция е и националният тим? Убийствено безразлични към представянето си в този отбор футболисти, които обаче продължават да си намират от прилични нагоре отбори в Европа. Но съществуването на групички, на деление на мениджърска основа и още веднъж – тоталната апатия, обземаща ги в мига, в който нахлузят белият екип и зелените гащи заслужава единствено и само Лотар Матеус. Като негативно отмъщение към тях – заради посредствения си имидж и рейтинг като треньор.

Но и с може би последно позитивно намерение – немец, куче на терена, най-сетне чужденец, и то от топ-футболна сила, а не участник в Балканиадата. Поне е познат и като гостуваме в чужбина ще има интерес, ще има репортери на летището при пристигането на българите, а не само таксиджии и чакащи с табелки в ръка с името на пасажери, както се случва в последните няколко години.

Какво повече за новият ни треньор? Скоро шоуто започва. Три минути след началото на второто полувреме на „Джайънтс Стейдиъм” през 1994 година именно Лотар вкара на настоящия си вече началник Боби Михайлов. Ирония на съдбата или някакво знамение – няма значение. Тогава коментаторът от немската държавна телевизия хладнокръвно изкоментира, секунди преди засилката: Матеус геген Михайлов...тоор! Без допълнителна емоция.

Днес някак си Лотар Матеус отново е заложил топката на дузпата и се засилва срещу Боби. Защото ако не след няколко секунди, а след няколко месеца успее да му вкара за втори пореден път гол, то този може да се окаже далеч по-фатален за бившият вратар. На „Джайънтс” Лече и Ицо помогнаха за обрата, сега те няма да са достатъчни да спасят позицията на Михайлов, след като той вече сложи на масата своя последен коз „треньор-чужденец”. Последното разиграване на картите започва в Кардиф след десетина дни. Залозите са високи, блъфовете позволени. И Матеус се засилва...