Съвместна публикация на „7 дни спорт” и gong.bg

Нещо се джафкаме с румънците от миналата година насам. Къде с повод, къде без. Имаше дълъг период, през който не се бяхме засичали в квалификации. В края на 80-те години по пътя към Италия`90 съседите ни биха два пъти. И се класираха за Мондиала. Не помня обаче тогава да е имало някакви дрязги, закани или обиди един към друг. Биха си ни мирно и кротко. Няма как да забравя двубоя през май 1989 година в Букурещ, тъй като бе може би един от първите, ако не и най-първият случай, когато бг туристическа агенция предприе организирана екскурзия за фенове за мач на български тим отвъд граница. Как да го изпусне човек? Тогава все още журналистическото поприще бе далеч в бъдещето - бяхме фенове. Жалко, загубихме с 0:1, но на "Генча", където се игра мачът, определено надвикахме румънците. Културно, без излишни емоции.

В следващия цикъл отново бяхме заедно в една група. Драстичната промяна в наша полза означаваше победа, при това като гост, и хикс у дома. Но пък вкупом не се класирахме за финалите в Швеция.

Дори незнайно как румънците пак бяха преди нас в класирането. Да не говорим за Шотландия и Швейцария. Зад нас остана само един тим - Сан Марино. Но и по онова време не са останали в историята някакви словесни, медийни битки по оста София - Букурещ. Същото може да се каже дори за европейското първенство на Острова няколко години по-късно. Мачът на 13 юни в Нюкaсъл е паметен за футболния ни летопис. Записваме първа победа на европейски финали. При това в дебюта ни на подобен форум. Ицо ги опука рано-рано и оттам до края задържахме безценния аванс.

Защо десетина години по-късно заприличахме на две бедни и мокри от проливен дъжд псета.

Какво всъщност започнахме да делим с румънците? Именно Стоичков трябваше просто да си живее със спомена от онзи победен и златен негов гол. Ясно е едно - ескалацията на злобната футболна неприязън бе следствие на паралелното ни членство в Европейския съюз и постоянните сравнения по различните глави. Нас ни беше яд, че комшиите са с една идея по-напред с материала, те пък видяха в това удобен повод да посмачкат самочувствието ни. В дните преди мача в Констанца миналата есен вече бе повече от сигурно, че влизаме ръка за ръка в съюза, но това не доведе до прекратяване на безсмислените разпри - напротив, те се свлякоха няколко нива по-надолу и придобиха вид на спор между двама клошари кой има права над кошчето на ъгъла на улицата. Станаха ясни няколко неща - те ядат мамалига, ние сме краставичари те правят хубави карикатури, но пък когато бат`Ицо е карал мерцедес, те още са били на велосипеди. Макар да не съм съвсем сигурен дали точно автомобилния елемент трябва да използваме като коз срещу румънците. Те от години си имат собствена кола, при това не такава, която само показват на автоизложения, плод на хобито на някой инженер, а нормална, която се продава в магазините. Нещо повече - от известно време с тоталното сливане между Дачия и Рено трудно може да бъде направена разлика в качеството на двете марки. Така че, хайде на коли точно да не ги бъзикаме

А и не знам дали още се придвижват на велосипеди, но имат десеторно повече магистрали от нас, а тази между Букурещ и Констанца е по абсолютните западни стандарти, с по три платна в едната посока, а не като нашите недоразумения, приличащи на многократно кърпен кожух на беден старец. Съвсем отделен въпрос е, че и в Холандия са още на колелета и принципно в подобен род транспорт няма нищо лошо, ако той е изцяло собствен избор.

Ей така някак си улисани в тези скотски драматизации, изпуснахме поредните квалификации. И в крайна сметка в събота, на ст. "Васил Левски", на паметната за нас дата 17 ноември, на която се очакваше трибуните да бушуват и кипят като дяволския огън в ада, мачът е с далеч по-голямо значение за тима на Виктор Пицурка. Но само под формата на една прекрасна контрола в началото на подготовката им за първенството в Австрия и Швейцария. Пицурка трябва да провери готовността на играчите си на този етап и

Пеневата чета се явява идеален опитен заек за тази цел. Две-три години по-рано също изгубихме неимоверно количество негативна енергия в това да обясняваме на света от нашето си скромно минаре колко гадни, мръсни, грозни (представяте ли си?) и свързани с футболната мафия са шведите. Едва ли не чакахме официално извинение, че ни биха като тъпани не само тогава, а и изобщо когато някъде се засечем с тях на терена. Отклоняване на темата и вниманието ли е всичко това, или просто се поддаваме на някакъв криворазбран патриотичен повик, който по би прилягал на средновековието, но не и на съвременната епоха?

Вече чувам и чета първите натопорчени закани за съботната среща. Вярно, че до момента те са горе-долу толкова на брой и толкова силни, колкото са и продадените билети за мача. Обидно ранното ни отпадане от битката за финалите няколко мача преди края на квалификациите постави националния тим в жалкото и унизително хващане за сламката, че трябва да играем за честта на родината, за националната фланелка, за герба, за феновете, за президента, за славната ни история, за героите от освободителните войни, за 13 века и 26 години България, за химна, за трибагреника и за какво ли още не. Медиците ни, слава богу, вече не са в Либия, иначе и тяхната кауза щеше да бъде прибавена в списъка. Е, и какво в крайна сметка грее това сърцето на редовия фен? Нищо, грее го колкото с малък калорифер може да разтопите снега на Еверест. Толкова го грее. Аз пък бих желал българските футболни национали да играят единствено за премията си за класиране на европейско първенство. И да я спечелят. След което да бъдат на големия форум следващото лято. А там също да играят за още по-висока премия и нека да си спечелят честно и нея. Дали се сърдите за премиите на отбора от САЩ`94? Не знам за вас, но аз не им се сърдя, ако ще по пет милиона да са взели. Изобщо не ми пука, помня само че в пет и половина сутринта след победата над Аржентина кръстовищата бяха блокирани и удавени в шампанско и ни беше страшен кеф. Защото България е победила на нула един световен футболен колос. Ето кое е важното, пък ако ще на този мач нашите да са играли и без герб на фланелките. И по хавайски бермудки да бяха на четвъртфинала срещу Германия - дреме ми, важен е резултатът.

Той прави историята, а не популизмът.

И така изливаме цялата си злоба върху Румъния в събота и ги бием с 6:0. Печелим няколко неща - три непотребни точки, правото да се бъзикаме наново с румънците и балканския кеф догодина да седнем пред телевизора с горчива бира и все по-скъпа салата и да гледаме как Румъния играе срещу Германия. "А, тея ли шушумиги бе, нали ги отупахме с 6:0". Смешно, нали? Този ехиден коментар ще го чуе само жената вкъщи или келнерът в кръчмата. Вдругиден половината публика на стадиона ще си поплюе на воля Флорентин Петре и Еуген Трика - "тези гадни дребни чорбари" и ще спи спокойно поне една нощ с чувството на изпълнен запалянковски дълг. Да се чуди човек, защо тази обща спортна злоба не бе излята срещу холандци и албанци и чисто и просто да се класираме. Или поне да опитаме, защото май и това не сторихме. Абе, тези футболисти нямат ли нужда от пари?