Световните квалификации свършиха, а поредните големи финали отново ще минат без нас. Това вече едва ли е новина. „Всяко чудо за три дни”, са казали старите хора. Ще поболи малко и ще ни мине. Въпросът е какво ще правим в следващите. А още по-интересно е дали президентът на БФС Борислав Михайлов ще удържи на думата си – да даде един пълен квалификационен цикъл на Наско Сираков и Станимир Стоилов, за да се опитат да ни класират на европейското. Преди контролата с Латвия този август босът на българския футбол заяви: „Мъри ще е селекционер, докато аз съм президент”. Сега е моментът босът на българския футбол да покаже, че може да носи отговорност. Така, както го правеше на вратата на националния ни в цели 102 мача.

Всъщност моментът ще дойде след десетина дни, когато ще е поредното заседание на Изпълкома. Тогава, когато ще се обсъжда работата на Стоилов и Сираков и бъдещето им в А отбора. И нека най-сетне да покажем, че вървим към онези, белите страни. Да им се гласува цялата отговорност за предстоящите евроквалификации. За целите! И ако пак не се получи, да си понесат последствията. А не както беше досега – вината да се дели на две, три или четири. Защото едва ли има човек в момента, който с ръка на сърцето да каже кой оплеска тази кампания – Пламен Марков или Мъри.

Ако Пламен Марков беше бил Черна гора и Грузия, едва ли щеше сега да се е накокошинил и да сваля Боби Михайлов. Без да съм адвокат на Стоилов, но през целия му престой дотук, винаги тимът бе преследван от контузии и наказания – без Мартин и Бербатов срещу Ейре в Дъблин, без Манолев у дома срещу ирландците. А какво да кажем за прословутия мач в Ларнака – нямаше ги Живко Миланов, Манолев, Томашич, Илиян Стоянов, Чавдар Янков. Пет титуляра не са малко, нали?

Реално погледнато, в момента Стоилов е единственият вариант за селекционер на националния. Двамата с Наско Сираков са показали че са печеливш тандем. Просто им е нужно време. И трябва да го получат в следващия квалификационен цикъл. Да, всички си спомнят Беверен. Но след това дойдоха четвъртфиналът в УЕФА и групите на Шампионската лига.

Както и да го погледнем, без Бербатов, Мартин, Стилиян, Благо, Божинов и Чавдар, всички останали, които по някакъв начин могат да вдигнат класата на националния, са тренирани от Мъри – Станислав Манолев, Живко Миланов, Димитър Иванков, Коловати, Томашич, Станислав Ангелов, Валери Домовчийски, Димитър Телкийски.... Те знаят какво се иска от тях и лагер сборовете няма да се превръщат в училище кой къде да застане и как да изнесе топката.

Вариантът с чужденец? Нека най-върлият му привърженик Венци Стефанов да даде личен пример. Защото досега те са винаги с обратен знак. Нека босът на Славия да каже защо уволни толкова чужденци и най-накрая се спря на българин. Всъщност видяхме какво стана с Хавиер Клементе в Сърбия. Едно голямо нищо. А сърбите са най-близки по манталитет до нас. Сложиха си Радо Антич и вече са на световното.

А онези, които мразят Мъри и Наско, нека поне не им пречат. Сигурно ще дойде и техният момент. А не да се молят на Господ националният да падне. Защото това вече е повече от срамно. Защото Мартин Петров ще се окаже прав. Те просто не са българи…