Започваме традиционно! Без фанфари и подскоци до небето! Да, бихме Португалия! Да, далеч от дома! И какво толкова е станало! Шеста победа за „трикольорите” в съперничеството с наследниците на Магелан! Явно традициите са това, което са! Да, Владо Стоянов хвана дузпа на Роналдо! И какво толкова е станало? Този (нашия), му е хванал повече отколкото онзи (трикратния носител на Златната топка) му вкарал! Значи продължаваме да се уповаваме на традициите! В контролите редовно бием реномирани съперници (последно ударихме Холандия)! Толкова с традиционното!

Сега сериозно! Победата на Петевата чета в Лейрия си е постижение! И то сериозно! На фона на окъсания ни футбол в последните години! И най-вече на несгодите на националния отбор!Ама била в контрола и си било „сиромашка радост”! Какво ми пука! Нали съм радостен с отбора на родината! Него не си го избираш! С него си и в мъка, и в радост! А сега е време да се порадваме!

Както се радваха онези 200-300 българи на стадион „Магаляеш Песоа” след последния съдийски сигнал, опънали 30 метров трибагреник! Както се радваха националите след гола в 19-та минута след толкова хули по тях! Както се радваше Ивайло Петев, след толкова нападки в последните седмици! Надявам се както се е радвал всеки български фен след края на мача!

Да, това беше една контрола! Да, там не дават точки! Да, може да сме на другия полюс след мача с Македония! Но това не ни пречи да кажем едно “Евала, момчета“. Нищо, че от 25 години сме толкова скъпи на похвали и толкова освободени в плюенето.

Достатъчно е да видиш намръщената физиономия на Кристиано Роналдо, който се изниза зад паната в миксзоната, отсвирвайки любимите си португалски журналисти, за да разбереш, че наистина си постигнал нещо! Честно, не всеки ден, и не всеки отбор бие Португалия, водена от втория по сила футболист в света в момента!

Затова всички заслужава похвала! Националите, че действаха като истински колектив! Като нямаме Роналдо, поне имаме колектив! Евала, че опитните играчи като Попето, Дяков, Бодуров, Живко и Владо подадоха ръка на онези, които за пръв път се докосваха до играчи от такава класа! Селекционерът Петев, че издържа на напрежението и не се отклони от пътя си, въпреки, че „кандидат-селекционера” Стефанов му сочеше друг! Президентът Михайлов, че издържа на напъните за сменя на Петев! Какво ще стане по-нататък – ще разберем! Засега това е пътят!

Ще напишем и по няколко думи за индивидуалните герои! Уникален Владо Стоянов! Не знам дали му е писано да прави най-големите си мачове срещу Кристиано Роналдо, но ако е така можем само да съжаляваме, че не сме в група с португалците! Ивелин Попов отново изпъкна с майсторски решения! Попето и без лента си е лидер, а пасът му за гола бе световна класа. Тандемът им с Марселиньо изглежда сякаш е от 10 години, а не от 4 дни! Като стана дума за „кариоката”, той едва ли си е и мечтал такъв дебют! Гол след 20 минути игра с фланелката на България! И журналистически интерес след мача, който надмина този към португалските футболисти! Бразилецът започна мача лежерно, направи една груба грешка, която го стресна, вдигна ръката и напомни защо при бразилците футболната гениалност е част от ДНК-то им!

Стигаме и до най-големия герой срещу Португалия – ОТБОРЪТ! Трябваше да мине точно година за да видим отново онзи отборен дух, който усетихме срещу Италия в София. Всеки помага на всеки на терена, няма звезди, няма сръдни! Има една цел! И в крайна сметка тя бе постигната!

Ще се вслушаме в съвета на Владо Стоянов и спираме с хвалбите! Не сме станали европейски или световен шампион! Но можем спокойно да се порадваме! И да се надяваме, че на първия мач в София от световните квалификации публиката ще бъде повече отколкото на последния! Дори само заради това да е победата в Лейрия си е струвала!

P.s: Съдейки по социалните мрежи, темата за националния отбор вероятно ще е основна сред феновете на футбола в България.Идеален момент за коментар и от страна на г-н Венцеслав Стефанов! Ще го чакаме! Нямаме търпение!