Когато всички очакваха Бербатов да каже „да“ на Любо Пенев и да се завърне в националния отбор, той каза „не“. Логиката беше такава, но за втори път в рамките на няколко дни видяхме, че той има различно мислене от това на повечето хора.

Както преди няколко дни го виждахме сигурно с екипа на Фиорентина, после за няколко часа сигурно с екипа на Ювентус, така той накрая се озова във Фулъм.

Сега – същото. Ясно е, че той вече затвори пътя си към Италия с двойния отказ, а пък и няма време за път към Ботуша. Но ето, че той затвори и пътя си обратно към националния отбор.

Добре ли е, зле ли е? Отново трябва да умуваме. На пръв поглед от отказа му следват повече минуси, но защо да няма и плюсове.

Най-малкото затова, че насила хубост не става.