Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg

 

Като футболни постижения към днешна дата - категорично Стоичков! Като извънфутболни достойнства - разликата в годините, времената и нравите не позволява да се направи достатъчно честен и коректен анализ. Но не това е темата на текста. Колкото до това кой от двамата ни прочути играчи е по-голяма медийна звезда - затруднението също е налице по простата причина, че по времето на разцвета на Христо Стоичков на терена дори Бил Гейтс не е имал интернет в офиса си. А спортните медии в България бяха все още в сянката на излизащия цели три пъти седмично в. „Народен спорт”.

Нормално и логично и заради драматичния начин, по който се разви трансферът на Митко Бербатов в Манчестър Юнайтед, започнаха да се дочуват различни мнения, в част от които се прокрадваше тезата, че това, което вече е постигнал Бербо със стъпването си на „Олд Трафорд”, е нов рекорд в сравнително скромната родна футболна история. Затова ще опитаме, макар и вървейки против тези над 15 години разлика, да направим сравнение или поне простичък опит за това.

Защо всъщност е толкова лесно на пръв поглед да отсъдим в полза на Камата? Най-първосигнално причините са минимум три и ще ги припомним хронологично. Най-напред с екипа на ЦСКА, клуба, откъдето и двамата тръгнаха за големия футбол, Христо Стоичков има близо 100 гола, част от тях директно са с цената на шампионска титла. В европейските клубни турнири той хвана периода с последния голям европоход на „армейците”, материализирал се в полуфинал в турнира за КНК, където в двата мача срещу Барселона Ицо вкара общо три гола. Два от тях на „Ноу Камп”.
Ако за някои все пак това е несправедлив пример, засягащ единствено клубните постижения на всеки от двамата, то статистиката, която са натрупали като играчи на ЦСКА, си остава. Стоичков има купи, титли, голове, много знаменити мачове в Европа, докато за Бербатов продължава на дневен ред да изскача като най-голямото му постижение по време на престоя на Армията някакъв си гол на ст. „Осогово” в полуфинал, мисля, за купата срещу Велбъжд. Май че и на Конструкторул вкара бая голове. За по-младите - това е молдовски клуб, който имаше една президентка свръхтежка категория, която размаха някакъв пищов след мача там, който пък се игра в някакво селце Спея, което се намираше след няколко селски стопанства и колхози по пътя от Кишинеу и мобилните връзки почти не съществуваха. На този отбор Бербо се навкарва.

Продължаваме към кариерата на двамата в Европа. Бербатов хвана един от най-успешните периоди от дълго време насам за Байер Леверкузен, но по закона на всеобщия карък вместо с гръм и трясък да влезе в историята със своите съотборници, за няколко седмици „аспирините” видяха отблизо само три калъфки. И нито една купа.
После дойде Тотнъм и първата му истинска купа - Карлинг, чийто финал поради претоварения график на Острова се играе обикновено през месец февруари. С тези два отбора обаче Митко вкара и важни голове в евротурнирите. С Байер дори бяха срещу едни от големите тимове на континента.

 Но все пак нищо не може да се сравни с това, което Стоичков постигна с Барселона. Испански титли, отличия и триумф като шампион на Европа. Оттук насетне остава пожеланието Дими да повтори тези трофей като част от „червените дяволи”. Но пак ще остане една съществена разлика дори да успее, което искрено голяма част от феновете в България му пожелават. Стоичков бе основна брънка от създаването на големия Дрийм тийм на Кройф. Наш Ицо, барабар с Гуардиола, Бакеро, Ромарио, Хаджи, Куман, Лаудруп започна преследването на своята мечта почти от нулата. Барса не бе ставал шампион цели шест години, но веднъж стъпил на върха, не го напусна четири последователни сезона. И Стоичков бе там. Със своя голям принос.

Сега Димитър Бербатов пристъпва прага на митичния „Олд Трафорд”, за да прави компания на настоящите европейски шампиони Гигс, Рууни, Роналдо, Тевес и да бъде „момчето за голове” на сър Алекс, който за разлика от един роден треньор, изцепил се необмислено преди време, наистина няма свободни рафтове за своите отличия. За това, че отива наготово, разбира се, Бербо няма никаква вина. Просто късмет, който той е длъжен да използва, за да види какво е това чувство да станеш шампион. Е, на 28 години да стане евентуално шампион - не е зле. А хич?

Стигаме и до приноса на двамата за националния тим. Въпреки приближаването от страна на Бербатов на рекорда за всички времена за най-много голове в „А” отбора, то трудно може да се извади на повърхността някой значим гол. Затова вече бяха публикувани не една или две таблици. Ясно е, че родният футболен фен продължава да е в очакване на Големия Бербатов гол в националния. На важния за крайната цел, не за мига. Нека вкара не един, два, три ако може на Италия, но нека в крайна сметка се класираме за световно първенство. Там, където Стоичков беше и стана голмайстор. И се подигра на немците. И направи така, когато близо 15 години по-късно поради великолепния трансфер на Бербатов в Юнайтед седнем, тъй като това ни е работата, да сравним успехите на двамата, общо взето, да обезсмисли работата. Тъй като днес място за сравнение просто няма.

Забравихме и „Златната топка”. А „Златната обувка”, сребърна, бронзова, „Златен онз” изобщо не ги смятаме. Бербатов има твърде малко време, за да навакса. А вече пропусна първата си чудесна възможност за висок старт. В събота на "Анфийлд". Там той и неговите колеги "червени дяволи" вкараха един гол в началото и след това си тръгнаха от стадиона. Нямаше ги.

Помните анимационното човече от "Минута е много". Неговият основен лаф бе "Няма време". Все пак - успех, Митко!