Забави се коментарът на Гонг за рутинната ни загуба в Амстердам. Чудихме се трябва ли изобщо да се занимаваме с групата бездушници, които от доста време наричат себе си - национален отбор. Толкова много глупости обаче наприказваха нашите „лъвове”, че се налага да им кажем някои неща. Бербо и компания не се разделят с персоналните си компютри, следят изкъсо новините в спортните сайтове, затова в този момент им пожелаваме приятно четене.

Всъщност, нещо повече от загуба в Холандия чакахме само от гол патриотизъм. Българският тим изигра поредния си ужасяващо безличен мач. Сивият стил стана нарицателно за това ни футболно поколение. И с лупа да търсите някаква разлика, няма да намерите между загубите от Дания на Евро 04, от Швеция /на няколко пъти в Стокхолм/, от Хърватска... Списъкът е по-дълъг от бабешка рецепта за туршия. Дори оцетът и на двете места киселее еднакво. Нашите лигльовци свикнаха да са средняци. И вече дори не им се припарва на голямо първенство. Защото там пак щели да им напълнят кошницата. Както сърдито каза звездата на английския средняк Тотнъм.

Ако така разсъждава фенът бай Пешо от завод Средец, няма никакъв смисъл шлосерите да бачкат, защото заплатата пак ще им свърши рано. А Иванчо от 10 а клас ще спре хептен да си дава зор в клас, защото колкото и да учи математика, след някоя и друга година пак ще забрави теоремите. Общо взето, Бербатов ни хвана в крачка с двете си интервюта на холандска земя. Кисел и нацупен, капитанът на България оплю бодро съотборниците си. Това обаче е новина!

Имаме си истинска новина и не го осъзнаваме, не се радваме. Поне един наш национал прояви наченки на характер, издаде яд. Отборът от години прилича на фризьорски салон, в който елитни мутрески си клюкарстват, докато им правят прически и маникюр. Сега Бербо строши тъпомера и най-нахално тегли няколко дълги на вратаря, защитниците и халфовете. Те били пълна трагедия. А нападателите? Там сме си били супер, ама сме нямали късмет. Жалко! Помните ли кога за последно сме вкарвали гол или повече във важен мач? Някой да се сеща, кога беше последната ни победа в решаваща битка? Няма такъв филм. Играем си лежерно, играем тъпо и скучно. В мач със значение нашите пак приличаха на измита, без грим и подплънки проститутка. С такива е пълно по витрините на Амстердам. Поне там се сляхме с пейзажа и домакините вече са забравили как точно и с колко ни биха.

Докато Бербатов опира пешкира заслужено, защото пристигна с частен самолет и си остана влюбен в себе си из облаците, останалите няма и заради какво да бъдат споменати. Те отново приличаха на добрия съсед, който винаги ще ти услужи с кисело зеле от своя бидон. И с жена си да те хване, пак няма да се разсърди. Добряк е, ама е мухльо! Националният ни отбор е същият, не пречи на съперника, разкошен партньор е. Разцъква плахо, брани се и напада, колкото да не те ядоса. Няма тръпка. Няма и класа. Но има групи и групички, пълно е с интриги.

Иначе причини за оправдание, колкото щете. И все са истини. Холандия е пред нас във всичко. Стадионът им е с подвижна козирка. Децата им прохождат с топки на перфектни терени, учат ги в супершколи. Пълно е, ама наистина е пълно с игрища. Световна сила са. Първенството им не е с уредени мачове и с десетина смешни отбора в елита. Стоичков не им е бил треньор, за да видят какво е. Съдиите им не чак толкова трагични и не ги бият във всеки кръг. Не им е сбъркан целият футбол. Нашите пердашат шпагати в Лестър и Амкар, ония галят топката в Реал, Ливърпул, Юнайтед и Хамбургер. Така е, тогава що се ядосваме?

Защото напоследък ни бие, който ни хване и поне част от горните оправдания не важат. Румънците да не са цъфнали и вързали, че ни дърпат с 5 точки? Даже шотландските сърцати ботушари ни качиха на петица преди година. Пардон, май пропускаме, че и Уелс ни би съвсем скоро. Такива са си нашите футболни национали. Пичове, добряци. Който не ги е хванал, той не ги е бил във важен мач. Прецакаха сума ти национални треньори, накрая сами си избраха Димитър Пенев и го думнаха по главата с две бързи загуби за начало. Какво щеше да се промени, ако чичо Митко беше пуснал Ивелин Попов вместо Пеев или Велизар вместо Мечо? Нищо. Днес щяхме да питаме обратното. Защото отборът ни е хронично сив като мишка. И такъв ще си остане, докато не се извърти поколението.

Ами, ако Румъния падне от Холандия, а ние бием Румъния в София и се класираме все пак за Евро’08? Какво ще говорим и пишем тогава? Аре да стане, пък ще го мислим. Това да ни е проблемът. То пък, за какво ли и да става? Като отидем на европейското, нали пак ще ни напълнят кошницата? Важното е в западните клубове /и в Амкар от Перм/ да правят добро впечатление нашите мили лъвчета. Там са големите заплати, а и там си мълчат, не се карат с никой в отборите си. Най-добрите съседи са. Отварят се, само ако дойде по-добра оферта.

Отврат! Адски кофти е така. Да нямаш от години национален отбор, заради който да крещиш, да си дереш гласа от кеф. А до теб още 40 или 50 хиляди да викат „Българи – юнаци”. Всичко наоколо да е в бяло-зелено-червено. Стадион „Васил Левски” да трепери от възторга! Бабата от долния етаж да зареже „Дързост и красота” заради победата на нашите!

За последно така изглеждаше футболна България на този ден точно преди 10 години. Туньо, къде си? Ела, само да им покажеш на тези татуирани гъзарчета как се вкарва победен гол във важен мач. Всъщност, Туньо, не идвай. Недей, че се сетих как и тогава се класирахме, пък после ни напълниха кошницата. Ужас!