Локомотив Сф имаше претенции за Купата на България, но даже не се доближи до калъфката. Просто отпадна. Категорично надигран от Ботев Пд и след безумно слаба игра, каквато не е показвал в последните 5 години.
Причините? „Червено-черните“ на няколко пъти се заиграваха с Фортуна в домакинските си мачове и сякаш свикнаха тя да ги подкрепя. През есента тимът почти бе загубил мачовете си в „Надежда“ с Вихрен и Беласица, но се измъкна читав в последните минути. Фортуна + Марчо Дафчев и неговите страхотни фаулове. Горе-долу формулата беше такава. В изминалия шампионатен кръг Локомотив пак си поигра с късмета и отново бе погален от съдбата. 4:3 срещу Черно море, след като бе останал с човек по-малко и резултатът беше равен.
Но заиграването с Фортуна се превърна в подигравка и железничарите бяха наказани горчиво срещу Ботев. Вярно, тимът изпитваше сериозни кадрови затруднения, особено в защита, където поради наказания и контузии отсъстваха основни фигури. Други пък се завръщат от травми и не са готови напълно. Но когато претендираш за върха, оправдания от този порядък са несъстоятелни.
В „Надежда“ няма да има глоби за резила с Ботев, но няма и да има премии. По информация на Гонг, всеки един от играчите е щял да получи по 5000 лева за класиране на финала и по още 10 000 за спечелване на Купата. Така че, всички футболисти са назад с по 15 бона от щедрия си президент Николай Гигов. И трябва да се сърдят най-вече на себе си. Защото мобилизацията им в двубоите на чужд терен е налице, но на собствен те сякаш очакват съперникът сам да се предаде.
А това с оставката на рожденика днес Стефан Грозданов не го вярвайте. „Нито сме искали оставката му, нито той сам я е подавал“, заяви за Гонг изпълнителният директор Иво Тонев. И мисля, че на него имаме много повече основания да вярваме, отколкото на слуховете. Но, ако заиграването с късмета продължи, трусовете в „Надежда“ са неизбежни.
Съдбата се реваншира на Литекс
Ивайло Йовчев
Литекс детронира носителя на Купата Левски и май спаси сезона. Слагаме тази въпросителна заради думите на всички в „оранжево”, че въпреки победата с дузпи над „сините”, има още два мача до трофея, които трябва да се спечелят, за да се осъществи основната цел на всички в Ловеч – европейски излаз и този сезон. Иначе, предпоставките са повече от добри – Ботев, Черно море и Каварна, поне на книга са доста по-далеч от класата на Литекс. И ако следваме футболната БГ логика (доколкото е останала такава), Йешич и компания би трябвало да вдигнат Купата на 14 май в София.
Снощи съдбата се реваншира напълно на фирмения тим на Гриша Ганчев. Върна това, което на два пъти през миналата година отне на Литекс. И двата пъти срещу Левски. И двата пъти на финали – за Купата в Стара Загора и за Суперкупата. И двата пъти в продължения. Снощи победата обаче бе много по-сладка за „оранжевите” и показа, че в живота винаги има равновесие. И, че това, което си загубил неминуемо ще го получиш в момента, в който най-много го желаеш.
120-те минути и дузпите в Ловеч показаха, че играчите на Йешич повече искат победата. И имат характер да я постигнат. Характер, който ще им е нужен оттук нататък. Защото безспорно бъдещето е пред този отбор – 6 от 11-те, които започнаха двубоя са под 22 години. И ако тимът се запази в този си вид още 2 години, целта няма да е само тривиалното влизане в Европа.
Локомотив Пловдив – излагация и още нещо
Веско Вълчев
„Излагация”. По този начин вчера президентът на Локомотив Пловдив Галя Топалова определи отпадането на своя отбор от турнира за Купата на България в Каварна. Наистина, „черно-белите” много се изложиха, след като отнесоха цели 3 гола от тима на Вили Вуцов, пък било то и с човек по-малко на терена. На Лаута обаче има още една дума, която до голяма степен описва обстановката в клуба. Думата е „Интрига” и в нея се оплетоха всички „смърфове” в последните 10 дни.
Вътрешните гонения, оставките и уволненията логично доведоха до сътресения и напрежение, а от там и до загуба в най-важния мач на отбора. На практика двубоят срещу Калиакра наистина бе мач на сезона, защото чрез него Локомотив можеше да гони единствената останала цел – Купата на България. Край морето „смърфовете” не само, че загубиха, но и окончателно развенчаха тезата за суперздравата защита, която не допусна гол на подготовката в Турция и рядко бе наказвана в края на есенния полусезон. Сега за 3 мача – пасив от 6 гола, като 3 от тях наниза отбор от „Б” група – много е!!
Единственият шанс напрежението на Лаута да спадне е убедителна победа срещу Берое и поне достойно представяне срещу Левски. Мачове – без публика, но също така мачове, които могат както да вдигнат поне мъничко отбора, така и да го забият още по-скоростно към нищото.
И накрая, един приятелски съвет, ако на Лаута са решили наистина да се лекуват с антибиотици, трябва те да са от най-скъпите и качествените, а не такива, които само маскират болестта, но не я лекуват.
Черно море на две крачки пред вратата на Европа
Добри Атанасов, Варна
Три от стъпалата към Купата на България вече са изкачени от отбора на Черно море. Остават още две препятствия. Въпреки че нямат поставена цел непременно да вдигнат купата, “моряците” таят надежда, че това може да стане факт. Само преди две години варненци играха финал в турнира срещу ЦСКА, но силите им бяха дотам, съперникът се оказа непреодолим. Две години по-късно ситуацията е много по-различна. Нито един столичен тим не намери място сред полуфиналистите, което означава само едно: Купата ще отиде в провинцията, защо не и да краси витрината на Черно море.
Пътят на “моряците” до полуфинала премина последователно през Търговище с победа над местната Светкавица с 1:0, успех в Банско с 6:2 и минималното 1:0 над Пирин на “Тича”. Водещата фигура в тези срещи бе капитанът на отбора и диригентът в средната линия на “моряците” Александър Александров Алекс, по-известен като Кривия. Освен, че бе в основата на победите, той се разписа и на три пъти до момента в турнира за Купата.
“Колкото се може, по-напред”, така отговори наставникът на Черно море Никола Спасов на въпроса каква е целта на тима в турнира, без да се наеме да си пожелае съперник за полуфинала. Там варненският тим е потенциален противник на Литекс, Калиакра и Ботев. Ако Фортуна прати “моряците” на Литекс или Ботев, имат 50 % шанс да ги приемат на “Тича”, където 12-ят играч – публиката, може да се окаже козът в турнирния мач, докато хвърли ли жребият Черно море на втородивизионния Калиакра е сигурно, че истината ще се решава в Каварна.
В Каварна или Ловеч, в Пловдив или Варна, за да стигнеш финал, трябва да подчиниш съперника. Евентуален мач като гост в никакъв случай не обрича Черно море. Напротив, в немалко срещи “моряците” показаха по-добра игра именно навън. Мачовете на варненци в Интертото през изминалото лято и най-вече постройката им на игра са достатъчен атестат, че Черно море е турнирен боец. Оставащите две препятствия за Купата на България ще покажат готов ли е отборът да си отвори вратата към Европа.
Ботев Пловдив – защо не? Веско Вълчев Ботев Пловдив би Локо София на „Надежда” и вече е на полуфинал в турнира за Купата на България. Резултатът е изненада, но не защото има някаква огромна разлика в класите на двата отбора, а заради един друг факт, който стряска. Колко победи според вас имат „канарчетата” като гост в последните 10 години в „А” група. Да, от 1998 г. до вчера? Може би 15-20! Не! Точно 6, да, правилно чухте, имат едва 6 победи като гост за първенство в елита в последните 10 сезона – стряскащо нали! Едната бе онзи ден срещу Видима, а вчера 0:2 срещу Локо София – 2 поредни победи като гост в рамките на 4 дни – сладък шок в жълто и черно. Дали Ботев най-после се излекуваха от болестта наречена „мач на чужд терен”, тепърва ще се разбере. Истината е, че босът Димитър Христолов май най-после успя да събере екип от остри камъни, които започнаха съвместната си работа чукайки се един в друг, докато не се заоблиха и не заработиха в синхрон. Христолов едва спаси Тенчо Тенев, след като му бяха вдигнали мерника още преди Нова година и не сбърка. Сега „канарчетата” имат реален шанс при добър жребий да играят финал за Купата. Последните три такива бяха загубени от Левски през 1984 г., от ЦСКА през 1993 и от Локо София през 1995 година. Ще има ли шанс Ботев да пробва четвърти път? Всичко е в краката на Лилчо Арсов и компания.
Очакванията са „жълто-черните” да се превърнат в хита на сезона – ще поживеем и ще видим, първо идва мач с Пирин в Пловдив – канарчетата или орлетата, битката ще е интересна.
И Каварна в бг футболната история
Иво Райчев
Датата 12-ти март ще остане паметна за любителите на футбола в северно крайморския град Каварна. Техният любим тим постигна най-големия си успех, откакто съществува. Избраниците на Вили Вуцов се класираха за полуфиналите в турнира за Купата на България. За някои те сътвориха сензация, а за други, като мен, това е съвсем нормален факт. Просто Вили в разстояние на две години събра футболисти излишни в другите отбори и ги направи един много добър сплотен колектив.
Едно нещо е безспорно - от Вили няма по-добър в качеството си да мобилизира играчите си, а плюс това разбира и живее с футбола. Лошото момче, синът на Тати, клоунът, главата и т.н, как ли не го обиждаха неговите завистници. Сега обаче той може да се гордее със своя отбор, защото откъсна първия узрял плод от своя труд.
Трябва обаче чистосърдечно да признаем, че без помощта на община Каварна в лицето на Цонко Цонев едва ли щеше да се стигне до тук. Не зная какво е обещавал кметът в предизборните си речи, но за разлика от много други, които професията им е само да обещават, явно много неща е изпълнил Цонко Цонев, след като спечели с лекота и втория мандат.
Фактите са налице - много инвестиции, прекрасен европейски стадион, отлична зала за волейбол и хандбал, замогване на хората от региона – какво повече да искат от него? Но футболните герои трябва бързо да изтрезнеят от опиянението, ако искат и за в бъдеще името Каварна да се споменава покрай футбола, а не само с концертите на световноизвестните рок групи и повишаване на цените на квадратния метър, защото много такива отборчета са сътворявали сензации като Чепинец, Чирпан и други сега са в периферията на футболната карта. За да не използваме после заглавието на Шекспир: „Много шум за нищо”.
P.S. Преди две години Шумен се класира също за полуфинал и отпадна след две продължения, но този успех мина незабелязано в централните медии, към които спадаме и ние. Или за кучета и котки може, а за прасета не може.
Коментирай