Отпадането на Славия от втородивизионен отбор за Купата на България по принцип не би трябвало да се причислява към сензациите. Белите са играли в този филм на няколко пъти през последните години. Особено, когато нещата се решават в един мач. С Хубчев отпадане от Рилски Спортист, с Джамбазки от Етър, със Стевица Кузмановски от Ботев Криводол. Вече е трудно да се прецени кое е по-срамно и кое най-срамно. Или, както отбеляза Вили Вуцов, даже има напредък - Славия не отпада в първия етап, а чак на четвъртфинал. Макар че, ако си припомним, белите и този сезон бяха на път да отпаднат в първия мач - този с Вихрен. Тогава при дузпите късметът ги спаси...

Разликата с предишните резили, обаче е, че сега Славия открито обяви, че се бори за Европа. И още по-важното - Купата никога досега не е била толкова близо до Овча Купел. Ако тимът на Вуцов бе оцелял в етрополските ловни полета, до трофея оставаха само два мача с отбори, със сигурност далеч зад него в йерархията на професионалния футбол. Досега, дори при достигане евентуално на финал, там чакаше я ЦСКА, я Левски, я Литекс.

Може би и затова по принцип културните бели фенове изтърваха нервите си и се лишиха от бутилка марково уиски, само и само да покажат отношението си към настоящите“ герои „ в бяло. А Европата на Овча Купел пак се отлага за догодина.