Капитанът на Локомотив Пловдив Димитър Илиев постигна страхотни отличия, както с отбора на „смърфовете“, така и на индивидуално ниво в последните три години. С 40 гола във всички турнири централният нападател помогна на „черно-белите“ да спечелят две поредни Купи на България, както и една Суперкупа.
С цялостното си представяне той заслужи и безценното индивидуално признание в България - две награди за „Футболист на годината“, както и място в националния отбор на България.
В подксата „Виктория“, капитанът на Локомотив разказва за любовта си към „черно-белия“ клуб и най-важните уроци след почти 17 сезона в елитния футбол.
За двете награди „Футболист на годината“:
„Мисля, че по един начин ги приех. Но втори път да спечелиш, това показва постоянство. Тези две години бяха страхотни, както за мен, така и за отбора. Но без успехите на Локомотив нямаше да има индивидуални отличия. Много съм горд. Радвам се, че продължавам да държа високо ниво и се надявам да продължа да го държа максимално дълго“.
За първите си стъпки с екипа на Локомотив след шампионския сезон през 2003/2004 година:
„На първо място имаше президент, който даваше всичко за отбора и изключително много държеше на футболистите си. Не съм чул никой да каже лоша дума за покойния Георги Илиев. Нямах много възможност да играя под негово ръководство. Бяха събрани много млади и качествени футболисти. Едуард Ераносян успя да изгради един изключително обигран и боеспособен отбор. Гръбнака на отбора тогава бяха младите Котев, Тунчев на по 23 години, Камбуров на 24. Имаше сплав между млади и опитни, като Красимир Димитров, Методи Стоянов, които вече бяха на около 30. Тази сплав между опитни и млади футболисти, които са жадни и мотивирани за успехи, както и това, че никой не взимаше на сериозно Локомотив в борбата за титлата, победиха основите си конкуренти Левски и ЦСКА с категорична игра, всичко това допринесе за най-големия успех в историята на тима. Аз бях привлечен след шампионския сезон, бях много малък. Беше си доста голямо стъпало да си на 16 години и да тренираш с шампиона на България с уникални футболисти, които виждате какви кариери направиха. Беше удоволствие да се уча от Камбуров, Жоро Илиев“.
За успехите с екипа на „смърфовете“ след завръщането си през 2018 година:
„По принцип аз съм оптимист, но ще излъжа, ако кажа, че съм очаквал такива успехи да постигне Локомотив. Не ми е минавало през главата, че, когато се завърнах през 2018 година ще завоювам на два пъти най-яркото регионално отличие в България. Очаквах Локомотив да тръгне нагоре, винаги към ги следял. Лека-полека с годините, след като Христо Крушарски пое отбора, се правиха гигантски стъпки в сравнение с това, което беше преди. Мисля, че втората година беше разковничето, когато се взеха много качествени попълнения, в лицето на Диниш Алмейда, на Ален Ожболт, Георги Илиев дойде за кратко да помогне, Петър Витанов. Надявам се ядрото да се запази максимално дълго. Ясно е, че с добрите игри някои ще искат да се развиват и на по-високо ниво. Този цикъл да продължи Локомотив да взима качествени замесници и да се бори за челните места. Естествено няма как да завоюваме трофеи всяка година. Вдигнахме летвата и, ако има малко по-слаб сезон, ще има разочарование. Радвам се, че бях част в основата на тази промяна в Локомотив“.
За дълголетието във футбола:
„Чувствам се много добре и мисля, че, чисто физически, не отстъпвам от това, което бях на 25 години. Чувствам се идеално. Това, което виждам, че правят Роналдо и Суарес, ме кара да съм оптимист, че мога да играя на високо ниво още дълго време, стига да съм здрав. Последните няколко години вкарвам малко повече голове. Има и фактора, че докато играех в Полша не бях централен нападател. Там отборите играят по-дефанзивно и беше причина да не вкарвам толкова. Но за мен не е важно само да бележа голове. Една аситенция също е толкова важна, това да създаваш положения за съотборниците си също. Но за един нападател е важно да бележи и се радвам, че го правя през две години ми се отдава да бележа повече“.
За победата над Спартак Търнава в Лига Европа през 2019 година:
„Това е един от най-хубавите спомени. Локомотив не бе играл на „Лаута“ европейски мачове толкова дълго време. Това беше един специален мач и се радвам, че беше пред пълни трибуни. Паметна вечер, радвам се, че успяхме да ги отстраним. Ако имаше публика тази година, можехме да стигнем и до сензацията (б.р. – мачът срещу Тотнъм, загубен с 1:2 на „Лаута“). Надявам се тази година отново да се класираме за Европа и през лятото нещата да се нормализират, за да можем да посрещнем публика Не съжалявам, че се завърнах в Локомотив“.
Доволен ли е от кариерата си Димитър Илиев?
„Всеки човек има виждания. С качествата, които имах и начина, по който започна футболният ми път, съм сигурен, че можех да играя на по-високо ниво. Но пък нещата, които постигнехме в последните три години, ме карат да съм удовлетворен. Със сигурност обаче можех да направя много по-сериозна кариера. Черешката на тортата ще, ако стана шампион на България“, заяви Илиев пред подкаста "Виктория".
Коментирай