Пет мача за Купата срещу трийсет за първенството и печелиш трофей. Това е краткият, но доста рискован път към славата, а оттам и за Европа. Точно пет са двубоите, които трябва да спечели последователно един тим от „А“ група, за да постигне тези цели. На пръв поглед изглежда малко и лесно, но така ли е всъщност?

Шампионатът със своите два полусезона позволява грешки и поправянето им, а пък и тук възможните цели са повече. Три или четири места за евротурнирите и още три места на дъното, които всеки се стреми да избегне.

Докато за купата е различно. Първо, нямаш право на грешка. Губиш и отпадаш. Второ, в рамките на 90 или 120 минути все пак можеш да бъдеш изненадан по-лесно и с по-тежки последствия. Трето, регламентът у нас в турнира е такъв, че дава домакинско предимство на отборите от по-ниска дивизия. Може и да не е дотам справедливо към „майсторите“, но поне поражда по-голяма интрига.

Има три категории тимове, които встъпват в състезанието. Тези, които гонят трофея с всички сили. Тези, които го отписват тотално, защото преследват по-важни според тях цели в първенството и не могат да носят две дини под една мишница. И тези, които залагат на купона, пък каквото стане.

Последните ще излязат, например, утре в Разград като домакини пред 4-5 хиляди, или в Банско, или другаде. Ще посрещнат столичните грандове, ще има кебапчета и бира, ще стане празник, ще има адреналин.

Това е магията на Купата. Заради нея миналия сезон на полуфиналите достигнаха три отбора от „Б“ група, а накрая трофея спечели представителят на средната класа Берое. Ето такива емоции очакваме и тази година, а накрая – наистина каквото стане.