Футболът не е за купи, футболът е любов! Това е замисълът на тази игра, това е необяснимата нишка, която свързва отбори и фенове. Защото ако футболът беше само купи, а не изживявания, нямаше да я има тази емоция, която обединява милиони сърца на хора, които дори не се познават. 

За връзката между любов и футбол се сещам за пореден път, когато наблюдавам случващото се в дните преди финала за Купата на България. Еуфорията, особено в "синьо", е неописуема. Фенове от цялата страна се събират, организират пътувания, а и сякаш се връща времето, когато един билет за мач беше по-скъп от цяло агне и такава размяна беше оправдана. 

Буквално за минути "синята" агитка разграби 11 хил. билета, а още пет пъти по толкова да имаше, със сигурност щяха да свършат и те. Просто левскарите показаха, че за тях любовта не се измерва с купи, а с идеята за любимия отбор. 

Как иначе можем да си обясним еуфорията около битката с Черно море в Бургас, при положение, че този отбор не е печелил абсолютно нищо в последните шест години. Мнозина ще кажат, че точно шансът за трофей от толкова време насам е в основата на "синия" трепет. 

Но нека приложим примери и в друга посока. Все пак в рамките само на една година, "синята" агитка напълни най-големите като капацитет съоръжения в нас - Националния стадион "Васил Левски", зала "Арена Армеец", прибавяме собствения "Георги Аспарухов", а сега и бургаската "перла" - "Лазур". 

И в огромната част от случаите това се случи не за да се спечели купа, а от чиста любов. Не заради среща с някой еврогранд, а заради собствената идея. Тя ще поведе "синя" България към Бургас за поредния празник с любимия отбор.

Защото футболът е емоция, защото общата любов към една идея свързва, а не някакви си купи. Точно затова "сините" привърженици вече спечелиха Купата. Остава и любимците им на терена да сторят същото, просто да е по-забавен празникът. Тя любовта ще си остане, каквото и да се случи в Бургас. Защото вече е на 101 години, а не се вижда скоро как ще угасне...