Футболистът на Славия Галин Иванов гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Халфът е юноша на Левски, но стана знакова фигура в най-новата история на "белите". Eдин от лидерите на Славия, които изведоха тима до финала за Купата на България и продължават да мечтаят за участие в европейските клубни турнири. В кариерата си има над 130 мача за Славия и един в националния отбор. Опита късмета си в Германия, Турция и Азербайджан.

- Честито класиране на финал за Купата на България, Галине! Може ли вече сезонът на Славия да се нарече успешен?

- Успешен ще бъде, ако спечелим купата. Всеки един футболист иска да вземе трофей. Славия не е печелил купата доста години. Последно игра финал преди седем сезона и загуби от ЦСКА. Кампанията ще бъде успешна, ако спечелим купата.

- Имаше много нерви в мача с Ботев. Къде го спечелихте?

- Нормално е да има нерви, все пак беше полуфинал. Ботев е добър отбор, но мисля, че в този мач го надиграхме и заслужавахме да отидем на финал. Може би имаше нерви заради неотсъдената дузпа, но преди това имаше положение за наказателен удар и за нас. В тежкото време се получи горе-долу добър мач. Радвам се, че продължихме напред.

- Отпразнувахте ли победата или още е рано за купони?

- Само леко загатнахме, но се получи добре.

- Имахте ли предпочитания кой съперник да ви се падне преди ЦСКА – Левски?

- Честно казано аз имах предпочитания – Левски.

- Защо?

- Защото Левски не може да играе със Славия.

- Не може да не споменем датата 23 май 2013 година. Тогава на "Герена" ти игра срещу Левски със Славия. Какво си спомняш от този драматичен за "синята" общност двубой?

- Спомням си последния съдийски сигнал и че всички тичахме към автобуса да се прибираме. След мача на стадиона беше страшно. Излязохме, играхме за честта си и спряхме Левски за титлата.

- Имахте ли за цел спечелването на купата преди старта на сезона? Обещания от Венци Стефанов за бонуси конкретно за влизане в Европа?

- Честно казано не е имало никакви такива цели, но ето че се случиха нещата. А и аз дойдох след петия кръг, но мисля че не е имало.

- Остана впечатлението, че Славия не искаше в края на първата фаза да си осигури шестото място. Не избрахте ли друг път към плейофа за Европа – този през втората осмица?

- Не мисля, че Славия не е искала да е в шестицата.

- Кое ви попречи да влезете в топ 6?

- Този злополучен мач с Верея, когато паднахме в София. Играхме доста слабо, а беше най-важният ни двубой, за да влезем в шестицата. В отбора има много млади момчета, нямаме толкова опит.

- Как се работи със Златомир Загорчич? Какво промени той в Славия?

- Дисциплината е на много добро ниво. Държи много на нея и на колектива. С него има добър кондиционен треньор. Чувстваме се силни.

- А и тактиката ви срещу Ботев беше добра, нали?

- Да, даже мисля, че напрежението беше в Ботев, въпреки че играхме на наш терен и те ни победиха първия мач. Играхме доста умно и успяхме да си изпълним целта.

- Спомена, че в Славия играят предимно млади момчета. Според теб тази политика правилна ли е? Трябва ли да се заимства от това, което правят „"белите" или е по-добре да се залага на осем-девет чужденци, както правят родните грандове?

- Разбира се, че е правилна тази политика. Единствено Славия и Септември налагат млади момчета. В Левски 8-9 от титулярите са чужденци, в Лудогорец е същото. Виждате, че нещата се получават и с младите, просто трябва да им се дава шанс. Разбира се, трябва да имат и качества, за да играят, но това е правилната политика.

- Тогава обаче ще е нужно и търпение от страна на феновете…

- Разбира се, това е най-важното – на фенове, на треньори, на ръководство. Младите трябва да издържат на това напрежение.

- Имаш ли поглед върху школата? Спомена Славия и Септември – тези два клуба бяха с основен принос за осигуряването на кадри за финалите на европейското за юноши до 19 години.

- Ходил съм да гледам няколко мача на юношите и има добри момчета. Има качествени деца. Просто трябва да използват шанса си и да не го пропилеят.

- Вярно ли е, че е имало вариант в твоята кариера да преминеш и в ЦСКА?

- Да, имаше такъв вариант, но аз избрах да отида в Германия.

- Кога точно се случи това?

- Преди седем години.

- Съжаляваш ли?

- Не.

- Левски не е ставал шампион 9 години. Кога според теб ще дойде край на сушата? Все пак си израснал в школата на "сините".

- Честно казано, не мисля, че ще е скоро. Дано се случи скоро, но…

- Какво пречи на Левски?

- Не знам. Там се случват странни неща. Но не е моя работа и не мога да коментирам.

- Три отбора имаш в чужбина – Арминия Билефелд, азербайджанският Хазар и турският Самсунспор. Как се чувстваше като легионер?

- В началото като отидох в Германия ми беше много тежко, но като се прибрах в България, разбрах колко сме далеч от европейските държави откъм футбол. Най-добре се чувствах в Турция. Паснах добре, хората ме приеха. Там се чувствах жив. Има много голямо уважение към футбола и футболистите.

- Там реши няколко мача.

- Да, но имах лошия късмет, че се контузих.

- Какво най-много те шокира в Германия?

- Езиковата бариера. Тогава не говорех никакъв чужд език и ми беше тежко. Налегна ме носталгията. Там също се контузих. Но общо взето Германия е най-доброто място за футбол.

- Съжаляваш ли за нещо в кариерата си?

- Не, няма за какво да съжалявам.

- Как се стигна до връщането в Славия?

- Поддържах форма с отбора, разбрах се с г-н Стефанов да си помогнем с каквото можем. Така уж за малко, а останах една година.

- Обикновено футболистите казват, че лесно се преговаря с Венци Стефанов. Така ли е?

- Да, две-три приказки и готово.

– Работил си с много треньори. От кого си с най-добри впечатления?

- Разбира се, с добри впечатления съм от сегашния ни треньор Златомир Загорчич, също Вили Вуцов, Емил Велев-Кокала. Но искам да обърна внимание на един треньор, който ме наложи във футбола на 18 години. Това е Илиан Илиев, който за мен е много добър треньор. Вижда се, че в момента Черно море играе много добър футбол, преди това вкара Верея в шестицата. Илиан Илиев е един от най-добрите специалисти, с които съм работил.

- Христо Стоичков ти беше треньор в Литекс. Разбирахте ли се? Ядосваше ли го много?

- Няма как да не се разбираш с Христо Стоичков! Той е икона във футбола. С него се работи лесно, не съм имал никакви проблеми.

- Имаш и един мач за националния отбор. Смяташ ли, че ще ти е първи и последен или имаш други планове?

- Аз никога не се отказвам. Както е един, така може и да са десет след две години. Това е Божа работа. Аз си работя и каквото стане.

- Разкажи за този мач – къде беше?

- В Япония. Имахме лош късмет, но аз не се срамувам от това.

- Тогава българският национален отбор сякаш беше във ваканция в тази контрола – 2:7…

- Да, беше във ваканция. Събраха ни, излетяхме и се приземихме.

- Вече си на 30 години. Какви са амбициите ти във футбола? Какво искаш още да постигнеш?

- Честно казано в момента се чувствам най-силен. Чувствам се много добре физически. Вече имам опит. Искам да играя още в чужбина и ще дам всичко от себе си да се случи. Но разбира се това не е на всяка цена. Може да си остана в България, имам си семейство. Ще видим какво ще се случи занапред.

- Каква е договорката ти със Славия? При добра оферта от чужбина – те пускат, така ли?

- Да, няма проблем със Славия. Има ли нещо, веднага ме пускат.

- Ако Левски те покани, сърцето ти ще те отведе ли на "Герена"?

- Мога да отида да изгледам някой мач на "Герена", но дотам.

- Имам чувството, че си обиден на "сините"…

- Не, не съм обиден, но просто там се случват странни неща. Не оценяват българските футболисти и най-вече юношите на отбора. Кланят се на чужденци, молят им се да играят, те не идват на тренировки… Но това е друга тема, която не ми е на нивото, за да влизам в нея.

- Кога изчезнаха българските футболисти? Кога минаха на втори план?

- Когато започнаха да водят такива незнайни чужденци, мениджъри да взимат комисиони и да се пренебрегват българските футболисти.

- А как гледат на нас, българите, когато отидете да играете в чужбина? Тук, както каза, много се прехласваме по чужденците.

- В чужбина, ако не се докажеш, си никой! Когато се докажеш, те уважават, показват ти нужния респект. Но за тях на първо място са местните футболисти. Примерно в Азербайджан задължително трябва да играят петима азери и така се развиват. До онзи ден ги нямаше на картата, а сега имат добри клубни отбори и национален тим. Тръгнаха нагоре, но хората си имат политика и работят правилно.

- Най-голямата слабост на българския футбол? Търпение ли липсва, условия ли – какво ни дърпа надолу?

- И аз не мога да кажа какво. Слабостите са много. Може би работа. Навън футболистите работят по-усърдно, дават повече от себе си.

- Мислиш ли вече за времето след футбола?

- Е, рано е още. Не мисля.

- Любимо първенство? Любим отбор, треньор, играч?

- Испания, Реал Мадрид, Роналдо. Харесвам и Арсенал в Англия.

- А Арсен Венгер?

- Разбира се, той е половината Арсенал, въпреки че напуска.

- Нещо в личен план – щастлив ли си?

- Щастлив съм. Имам прекрасна съпруга. Надявам се скоро да имам дете, но Божа работа.