Съвместна публикация на Gong.bg и в-к „7 дни спорт”

Знам, че въпросът е помпозен. Или абстрактен. Но винаги може да бъде прекаран през призмата на някое събитие. За няколко дни се случиха два финала. Този за Купата на България и този за Купата на Англия. Общите неща бяха малко. Разликите са безкрайни. Родният сблъсък мина и скоро ще бъде забравен. Дори не всички го забелязаха. Мачът на „Уембли” е в събота и въпреки нетрадиционните съперници ще прикове грамадна телевизионна аудитория. И да - билетите отдавна са изкупени. Защо това никога няма да се случи в България? Първо - защото е България и защото ние сме си българи. А това е или диагноза, или съдба. Както ви харесва.

Тази година в единственото състезание извън А група много от предварителните фаворити отпаднаха рано. Вече актуалният шампион ЦСКА окапа барабар с есенните листа. Още при първия си мач. Вярно, че армейците се натресоха на Локо Пловдив при това на стадион „Лаута”. Без право на реванш и още неизживели драмата си с Тулуза. Техните основни конкуренти трябваше да се справят с Бенковски, Миньор Раднево, Велбъжд Кюстендил, а вечният съперник Левски едва отстрани в допълнителното време още непопулярния тогава Локомотив Мездра. Така наречените празници на футбола из села и паланки донякъде се състояха, но май никой не очакваше, че до финала няма да стигне нито един столичен тим.

Очаквано или не, Литекс и Черно море извоюваха правото да играят финал. А голямата сензация безспорно бе каварненският Калиакра на Цонко Цонев и Вили Вуцов. Това са драми. Вярно - нашенски, провинциални, но драми.

И на Острова имаше драми. Само че английски, европейски, драми на големия футбол. Там няма провинция. Имаше хипер сензации, довели до култовите полуфинали Уест Бромич - Портсмут и Барнзли - Кардиф. Те доведоха до съботния финал между единствения оцелял елитен тим - Портсмут и Кардиф, отбор от Уелс.

На различно място са и двата стадиона. „Васил Левски” е на Перловската река, която си е отходен канал. „Уембли” е на Темза. Едното го няма на картата.

В момента „Новият Уембли” е най-големият изцяло покрит стадион в света и въпреки това всички билети са разпродадени. В Европа е втори след „Ноу Камп”, но там понякога ги вали дъжд. Капацитетът на „Васил Левски” е малък и стадионът пак е празен. Разбира се, английската столица е с по-голямо население от цяла България, а заедно със сателитните градове набъбва до 15 милиона.

За публиката е ясно - нито лондончани, нито софиянци ще отидат на такъв мач
Софиянци на Литекс - Черно море, лондончани на Портсмут - Кардиф. Но „Уембли” е препълнен!
Хващаме двата предварително определени като аутсайдери отбори - Черно море и Кардиф. Според букмейкърите техните евентуални шансове за победа бяха еднакви в диапазона коефициент 1.70 - 1.90. Те си приличат и по друго. И при варненци, и при уелсци витае някаква неизвестност за бъдещо евроучастие. За Кардиф се намеси лично Мишел Платини, който им обеща място в турнира за Купата на УЕФА, ако те го завоюват, независимо че са от една страна, но играят в турнира и първенството на друга. Мистерията около Черно море бе свързана с наказание във връзка с миналогодишната им изява в турнира Интертото.

Едните са от столицата на Уелс, другите от морската ни столица. Вярно, Кардиф има стадион „Милениум”, който всеки знае, а Черно море дълги години игра на стадион „Юрий Гагарин”, който отдавна никой не е виждал и никой вероятно си няма и най-малка представа как изглежда и колко е обрасъл в момента. Местата за журналисти там са 800. На стадион Тича местата за журналисти са 0.

Но Варна има и предимства. Градът е значително по-голям от Кардиф. С разширението на вилните зони сигурно вече надхвърля половин милион, докато няма данни за значително разширение на Кардиф. Така че се опираме на данните от преди няколко години - население 320 хиляди души. Защо обаче в събота се чакат близо 40 хиляди фенове на Кардиф а тези на моряците в сряда бяха около 400? Защо десетте хиляди, които бяха напълнили Тича за домакинствата срещу ЦСКА и Левски, ги нямаше в най-важния мач за сезона на „Васил Левски”?

Разстоянието може би? Вярно е, че от София до Варна е двойно повече, отколкото от Лондон до Кардиф, 230 км. Но транспортът у нас е по-евтин. Работният ден също не е оправдание, дори си мисля, че ако Литекс и Черно море играехе през уикенда, щеше да бъде още по-тъжно по трибуните. Не може да е оправдание и лошото време. Честно казано, и във Великобритания вали.
Какво показва сравнението и за фаворитите Литекс и Портсмут? Общото между тези два тима май се изчерпва само със Светльо Тодоров, играл преди години и в двата отбора. Портсмут има население от 200 хиляди жители, Ловеч в момента е десет пъти по-малък. На едните местното дерби е със Саутхемптън, на другите - с Видима.

И ако на Уембли се чака около 1/5 от населението на Кардиф, защо на националния стадион не бяха поне 4-5 хиляди оранжеви? Тук вече и разстоянията са еднакви. Да не говорим, че ако имаше желаещи, Гриша Ганчев би осигурил 100 безплатни автобуса и ще разпише лично на всеки фен извинителна бележка до местоработата му. Бъдете сигурни, че щеше да бъде взета под внимание. Но триумфът на ловчанлии бе проследен от много по-малко зрители.
Така постепенно твърдението „България е футболна нация” започва да става самохвалство. То не е вярно. Не е въпросът да напълниш стадиона, когато в София играе Барселона или Челси. Това е сеирджийският интерес като на мечка. Това не е национален футболен интерес.

В полуфиналите за купата на страната на мача на сензацията Калиакра - Черно море трибуните бяха полупразни. От близката Варна имаше 100 фенове на Черно море!
Когато колегите от „Дарик” съобщиха минута преди началото, че играчите на двата отбора ще ритат топки в трибуните, се притесних има ли чак толкова налична публика за всяка топка. И дали лелките, които на другата сутрин ще минат да почистят седалките, няма да отнесат по някоя топка за внучетата си.

Абе, футболна нация сме, ама на маса.