Голяма радост… Лудогорец отпадна от анонимни молдовци още във втория предварителен кръг на Шампионската лига… Както прекрасно отбеляза мой приятел във Фейсбук за случващото се в социалната мрежа в последните часове – толкова щастливи българи на едно място не са се събирали от 1994 година, когато националният отбор по футбол блестеше с представянето си на световното първенство в САЩ.

И какво…? Бръкнахме с големи шепи в кофата и пак щедро започнахме да се замеряме с кафяви топки. Ми да! Що не? Нали пак има повод! И то не никак лош! Още един български отбор изцапа здраво пейзажа и остави името си в дългата графа на евро неудачници. Дали ще е Лудогорец, ЦСКА, Левски или Литекс няма значение. Важното е да има омраза. Ама тя стана толкова необятна, че вече се чудиш дали онзи лаф с казана в ада и българите в него е просто виц или пък някаква древна българска мъдрост, която предците ни са изпратили като закодирано послание преди векове.

„Защо толкова се мразите бе, хора? Нали всички сме българи. Нали всички трябва да се радваме, когато без значение кой отбор направи успех в Европа. Нали трябва всички да сме тъжни, когато се случи това, което се случи днес. Аз наистина опитвам да разбера тази омраза… И вече 15 години не разбирам. Затова сме го докарали дотук. Не е свързано само със спорта, а и с държавата като цяло. Много съм разочарован. Не че на някого му пука, но все пак да кажа мнението си… Българи, юнаци"

Това написа преди няколко часа един… сърбин. Сърбин с български паспорт, който е тясно свързан със страната ни в последните 15 години и който изигра над 30 мача за националния ни отбор. Нали виждате как изглеждаме в очите на тези отстрани? Гледат ни с невярващ поглед и се чудят защо сме потънали в омраза вместо в тъга. Защо не можем да сме единни в трудните моменти, защо не се подкрепяме достатъчно, защо всички в казана дърпат назад онзи, който тръгне да подаде глава навън…

Повярвайте ми, далеч съм от мисълта да защитавам Лудогорец. Отборът напълно заслужи своята участ заради поредица от грешки на ръководно ниво, самозабравяне, арогантност /на моменти/ и т.н. Може би беше необходимо да се стигне дотук, за да може в клуба да се поучат от грешките /ако искат и могат/ и да преживеят своя катарзис. А може и просто тимът да тръгне с големи крачки по пътя на Левски, който през 2006 година постигна огромен успех /апропо, също оплют впоследствие/, само един сезон по-късно отпадна от скромни финландци /също във втория предварителен кръг на Шампионската лига/, а след това така и не намери вярната посока, за да се стигне до сегашната тежка ситуация.

Толкова ли е трудно да си дадем сметка, че всъщност положението във футбола ни много често е близко до отчайващо, че няма никакъв смисъл да спорим кой е по-голям евро идиот. Всеки един от тях се прочу в последните години, всеки! А това е достатъчно показателно и говори красноречиво - затънали сме здраво в тинята, но вместо да търсим начин как да изплуваме от нея и да се вземем в ръце, хабим ненужно време и омраза, за да се подиграваме един на друг.

Утре идилията сигурно ще бъде пълна. Берое и Черно море навярно ще отпаднат от Лига Европа и кефът ще е пълен. Още ден-два щастливи коментари и после всеки спокойно ще може да си раздава правосъдие и морал в големи количества от дивана вкъщи, докато гледа мачовете от груповата фаза на Шампионската лига или някое силно първенство… А ако случайно там се появи някой българин, може и него да оплюем… Ей така, щото примерно е мързелив, има много татуировки или пък доста гел... Абе, причини да искаш… Голяма радост…