Няма как. Приликите и сравненията не могат да бъдат избегнати. Когато игра в Шампионската лига, Левски нямаше никакъв късмет при жребия за груповата фаза. Така е и сега в Лига Европа. На всичкото отгоре, родните първенци, отново почват в Испания…

Всички помним предишния резултат. Знаем за петицата, която Барселона сложи на „сините” в старта на Шампионската лига. Виляреал със сигурност не е гранд, като Барса, но е достатъчно впечатляващ тим. Един от най-добрите в Испания, където добрите са почти извънземни.

В столицата на Каталуния, Левски избра да се надиграва. Това беше грешка, но стилът на онзи „син” тим сякаш го изискваше. Подобна стратегия в този момент, изглежда още по рискована и глупава…

Онази селекция на Левски беше стигнала върха. Постижението скоро едва ли ще бъде дори доближено от роден състав - четвъртфинал в турнир на УЕФА…

Този Левски е странен. По-скоро лош, отколкото добър за своите фенове. Уж е в началото на пътя си, а футболистите са вече добре познати. Треньорът е нов, директорът също. Както винаги меракът е на равнище.

Част от героите пак са тук. Вратарят Петков, Лусио Вагнер, Живко Миланов, Елин Топузаков, Седрик Бардон и Ицо Йовов са от славната генерация. Въпреки цялата слава, те изядоха пердаха в Испания. Имат шанс за реванш, който ще означава много повече от чудо. Дори частичният успех би трябвало да се приеме като абсолютен парадокс. Нищо общо с реално съотношение на силите. Умните в Левски трябва да знаят, че това може и да е последен шанс. Смелите, ако ги има, получават страхотна възможност да се покажат. Останалите ги чака „време разделно”…