Бившият футболист Валентин Станчев празнува днес 50-годишен юбилей. Роден на 25 октомври 1968 година във Враца, той дебютира в елита с екипа на родния си Ботев. След това води атаката на Черноморец, варненския Спартак, китайския Шенхуа, пак Спартак, ЦСКА, немския Заксен, отново Спартак и Черно море.

Носител на Купата на България с ЦСКА, вицешампион на Китай. С 1 мач за А националния отбор и голмайстор №2 на Спартак Варна в елита заедно с Христо Николов, като двамата са вкарали по 48 гола.  

Шефът на школата на Лудогорец даде интервю за Дарик радио, в което говори за  футболната си кариера, за живота си след активния спорт и за семейството.

- Честит рожден ден как се чувстваш на 50?

- Благодаря много. Чувствам се на като на двайсет – зареден 4 надявам се помъдрял, с желание за още повече успехи в личен и професионален план.

- Имаш прекрасна футболна кариера, как се запали по футбола и къде бяха първите ти стъпки?

- Откакто се помня съм с футболната топка. Кой и по какъв начин ме е запалил не знам, но колкото и банално да звучи футболът ми е в кръвта. Първите ми крачки бяха в училищния отбор. По-големите винаги ме викаха да играя с тях и аз се чудех защо, но явно е имало някаква причина. Дебюта си в професионалния футбол направих в големия тогава отбор на Ботев Враца на стадион „Христо Ботев”.

- Можеше ли животът ти да се развие по друг начин и да не станеш футболист?

- Децата винаги имат различни мечти и желания за бъдещето, но аз силно мечтаех да стана професионален футболист и се радвам, че успях да го постигна.

- В кой отбор бяха най-хубавите ти години като футболист и какво никога няма да забравиш свързано с твоята кариера?

- Във всички отбори, в които съм играл съм обличал фланелката с чест и гордост. Опитвал съм се винаги да давам максимума от това, което мога. Изпитвал съм невероятни моменти и благодаря за подкрепата и за обичта на хората по стадионите. Запазих безкрайно много приятелства и от ръководители, съотборници и фенове на отборите

- Ако можеше да избираш кога би играл футбол по твое време или може би сега?

- Въпрос на гледна точка. Има си позитивите и преди, и сега. Несериозно и неуважително е да се говори, че едното време е по-добро от другото, защото всяко време си има предимства. Със сигурност в момента е в пъти по-лесно да се играе футбол на базата на голямата медийност и съвременната технология за анализи. Навремето повечето неща ставаха на базата на интелекта на самите футболисти. Повечето отбори играеха с минимални указания от треньорите. Не, че те са били по-лоши, просто технологиите бяха такива.

Валентин Станчев на 50: Хубавите дни за Лудогорец тепърва предстоят

източник: Личен архив

- Къде е по-лесно като футболист ли или като ръководител?

В пъти, в пъти е по-лесно на терена.Излизаш на терена и всичко зависи от теб, съотборниците ти и противника разбира се, но всичко свършва с последния съдийски сигнал. Докато в създаването, управлението и ръководенето на футбола, независимо на какво ниво е, задълженията и отговорностите са изключително много. Разбира се, ако си го приел присърце и искаш да го правиш това нещо. Моята философия е, че едно нещо или го правиш както трябва или не го правиш. Да живуркаш на гърба на футбола е далеч от моите представи за съществуването на човека.

- Част си от машината Лудогорец, наистина ли в този клуб всичко е перфектно, за да е 7 години шампион?

- Аз съм от 5 години в клуба и това, което виждам е, че отборът се развива ежедневно. Отбор, който се учи от най-големите. Имахме щастието с участието си в Шампионската лига и Лига Европа да се докоснем до големи отбори. Всяка една работна среща с щабовете на тези отбори бе етап в израстването на клуба. Всички в този екип го приемат не като даденост - да видят едни суперзвезди, а да попиват от опита на тези хора, за да се учиш и да се развиваш. Да, братя Домусчиеви са създали условия мечта за всеки един, но и изискванията са много големи и затова всеки си знае мястото в йерархията.

- Ти работиш с младите таланти, има ли такива в школата на разградчани и кога да очакваме те трайно да се настанят в първият отбор?

- Те вече почнаха да надигат глава. Преди няколко година на една от оперативките, на която присъстваше цялото ръководство, стигнахме до извода, че една школа ,за да започне да дава футболисти трябва да минат 6-7 години, за да са преминали всички етапи на обучение. Школата работи точно толкова време. Самият факт, че в Б отбора са само момчета от нашата школа, говори сам по себе си за развитието си. За Доминик Янков ще се говори все повече в бъдеще, защото в това момче има много голям потенциал. Всеки ден на тренировка казваме на момчетата, че трябва да са сериозни, да са упорити и търпеливи. Защото в днешно време лишенията са много, а понякога точно тези лишения леко ги подхлъзват и затова боксуваме изключително сериозно в юношеския футбол и поради тази причина талантите трудно намират място в отборите от Първа лига

- Довечера Лудогорец играе важен мач в Европа как го виждаш този двубой с АЕК Ларнака?

Въпреки, че загуби в първите два мача, след като в определени моменти отборът играеше като равен с Леверкузен и Цюрих, не разгърна огромния си потенциал. Лудогорец има футболисти на топ европейско ново. И не случайно има толкова много оферти от тимове от Европа. По една или друга причина не развиваха този потенциал, но аз съм оптимист, че скоро време това ще се случи и добрите дни тепърва предстоят.

- За финал какво си пожелаваш след тези 50?

- Най-вече да съм здрав. Да мога да помагам на децата си. Едно малко човече Вальо Станчев-джуниър ме зарежда с допълнително енергия. Надявам се тепърва къщата да се напълни с още внуци и дай Боже и правнуци. Но най-вече искам да съм полезен на семейството ми, на клуба и на всички приятели с каквото можем да си помагаме и да мога винаги с всеки един да се гледаме в очите.

Валентин Станчев на 50: Хубавите дни за Лудогорец тепърва предстоят

източник: Личен архив