Левски би и Спортинг! Супер! Преди това спечели срещу Дъндолк, Калмар, АИК и Гент. Нелепият автогол прецака победата над Лил и провали нови пролетни триумфи в Европа. Сините завършиха с рекордните 7 точки в групата. Имат добра база за атака на шампионската титла, продължават и за купата у нас. Всичко това дойде след кошмара на миналия сезон, в който до края на април никой не вярваше, че тимът дори ще влезне в еврозоната. Сега сините фенове са щастливи. Защото тимът им игра гордо. И качествено. Но най-вече, защото видяха, че Левски пак стана Отбор.

След мъчително лутане в последните няколко сезона, синият клуб си намери точните хора. Спортен директор, треньор, футболисти.

Гонзо единствен вярваше в есенния възход. Когато всичко изглеждаше загубено Георги Иванов почти сам изнесе спортно-техническата тежест. Беше и треньор, ако сте забравили. Би Лацио, класира тима за Европа. После направи селекция като за учебник. Похарчи малко, уцели много. Намери и наставник.

Малко овехтяла изглежда тази дума, ама не е лоша. И е вярна, когато говорим за Ясен Петров. Забравен за бг футбола, пловдивският Джанини дойде от нищото, но всеки ден от последните 6 месеца се бореше за своето доказване. Напатили се от няколко недоразумения на този пост, феновете така и не посмяха гласно да изкажат задоволство от работата на Ясен. Но и не го емнаха при сривовете. Запазиха го. Защото видяха, че работи здраво, честно и без шум. Видяха, че Левски придобива игрови облик. Бавно, постепенно, криволичещо, понякога лудо. Но Левски се сдобива отново с футболно лице. Петров намери общ език с футболисите и това е много важната предпоставка за пролетни надежди. Малко внимание се обърна и на факта, че няколко ключови играчи пропуснаха лятната подготовка, включиха се в движение. Влизаха във форма, запознаваха се с отбор, обстановка. Това не е лесна работа. Но Гонзо и Ясен успяха.

Ще се запази ли всичко или ще излети през отворения трансферен прозорец? Този въпрос от снощи още повече тормози сините фенове, не им позволи дори да се зарадват докрай на победата срещу Спортинг. Ще удържи ли Батков отново финансовата стабилност без да продава Дембеле, Тасевски, Жоазиньо, Минев...?

На собственика не му е лесно. Ако Левски бе продължил в Лига Европа напролет, приходите гарантираха в голяма степен издръжката на отбора без нужда от трансфери. Сега обаче става трудно. Много трудно. Защото футболистите си чакат заплатите и след Коледа. А приходите съвсем изтъняват след като и договорът за телевизионните права е пред провал. Колегите на Батков смело продават кой каквото може, че се и гордеят с това. Сякаш участват в състезание кой ще засили навън повече силни играчи – от Ивелин Попов през Асамоа и Дока до М Боли. Със сигурност и Батков е раздвоен. Да се хвали ли като другите, че и той може да продава и така да връзва бюджета или да пробва по сложния начин. Нормално е собственикът да се притеснява, че ако сега не продаде Дембеле, цената му може да падне драматично през лятото. Но кой гарантира, че Гарата няма да набута още двайсетина гола и да поскъпне? Това е бизнес без твърда почва. Хазарт си е. Но Батков е достатъчно умен да оцени, че сега има Отбор, който хората харесват, обичат. През миналата година босът рядко идваше на мач, защото феновете го грабваха. Но и те оцениха правилните летни ходове на адвоката. Така започна затоплянето в отношенията между публика и собственик. Сега Батков пак сяда усмихнат на Герена, крачи доволен по терена. Едва ли сам иска да разваля атмосферата с продажби, освен ако не са крайно наложителни. Но е истина, че не получава и финансова подкрепа. Няма нови спонсори. Остава само да се доизцедят пари от още по-гъвкави маркетинг, мениджмънт. Но в България и то в условия на криза оттук не идват достатъчно пари за издръжка. 2 милиона евро кеш от Гарата са си 2 милиона евро кеш. И нищо не може да ги замени сега.

Сега не може, вярно е. Но през лятото? Ами, ако Левски стане шампион, стигне поне плейоф за влизане в групите на Шампионската лига и като минимум пак участва и то още по-успешно в Лига Европа? Няма ли да спечели повече от сегашните спешни 2 милиона кеш? И тези цели никак не изглеждат миражни. Напротив. Защото, да си кажем, честно – кой е този дето би заменил на 100 процента Дембеле, Дарко или Жо в Левски сега? И за какви пари ще бъде купен пак сега, че да има и печалба за издръжката на клуба? Да намери такива заместници веднага, изглежда непосилна задача дори и за Гонзо, който през лятото уцели в десетката с новите.

Не ми е силата в математиката, но по най-груби изчисления Левски в Европа от юли до декември спечели около милион и половина лева. Без приходите от билети. Да, разходите са огромни. Помощ отстрани няма. Много богати левскари дават акъл, но с пари не помагат. Затова Батков има да взема тежки решения.

Да, бизнесът не търпи емоции, те му пречат. Но футбол без страсти няма. Затова и толкова много баровци не влизат в блатото на най-популярната игра. Защото милиони фенове започват да им дават акъл какво да правят с милионите си. Батков обаче натрупа огромен опит в Левски, видя две и двеста. И едва ли с лекота би заменил два, три милиона срещу 23 хиляди грейнали от щастие лица по трибуните, мощния рев от евроголовете, синята феерия в сектор Б, шумът от клаксони на щастливи шофьори след пореден успех, мирисът на изгорели вестници. Изгорели от факлите на синята победа. Победа, която стопля душите на левскарите в цялата страна, в чужбина. Феновете изстрадаха времето на лутане, видяха, че пак си имат Отбор. И не им се разделя с него толкова бързо.

Затова, Тодоре, не продавай сега! От този Левски тепърва ще печелиш.