Преди няколко години, когато Стефан Грозданов стана треньор на Локомотив Сф, той привика под знамената предимно футболисти, преминали 30-те години. И „железничарите” след дълга тишина се класираха за евротурнирите. По-късно Черно море по подобен начин заложи на познати имена, на футболисти, съчетаващи добра класа с много опит. И също стигна до Европа.

Сега Левски също е в процес на връщане на старите си пушки. Причината е ясна. За съжаление младите футболисти у нас не са на необходимото ниво за тежките битки. Дългият вакуум у нас по отношение на работата в детско-юношеските школи дава своето негативно отражение.

Младите таланти са малко. В развитите футболни страни можем да видим играчи като Македа, например, които влизат в състава на Манчестър Юнайтед на 17 години, че и бележат решителни голове. В България наричаме „млади надежди“ футболисти на по 22-23 години. А щом момчета на такава възраст играят все още са у нас, значи не са никакви надежди. Ако имаха качества за големия футбол, отдавна да ги бяха прилапали на Запад.

Така че, харесва ни или не, трябва да приемем, че на този етап на въоръжение в клубния ни футбол са старите пушки.

Нови просто няма.