Светофарите са устройства, които регулират движението. Обикновено те излъчват три вида светлини – зелена (разрешаваща), червена (забраняваща) и жълта (предупреждаваща). В момента на светофара пред Лудогорец свети жълтата светлина и то в поредност след зелената, което значи, че има реална опасност скоро да светне и червената. Впрочем, жълтата светлина свети отдавна, от година, та и малко повече. Кратките премигвания в зелената и червената зона на този етап не са толкова значителни.

В четвъртък вечер в Цюрих Лудогорец имаше една основна цел – да не загуби мача, а още по-добре бе да го спечели. Шампионите играха изненадващо слабо и така и не успяха категорично да наложат своя стил. На първо четене успяха да задържат и да контролират играта много повече от двубоя с Леверкузен, но това не бе достатъчно. В нападение нещата не се получаваха, а при единствената си възможност швейцарците отбелязаха гол. Лудогорец все още има своите шансове, но те минават през задължителни 9 точки – две победи срещу АЕК Лимасол и домакински успех над Цюрих, а и някоя точица в Леверкузен. Това обаче може и да не е достатъчно, защото нищо не пречи на Цюрих да вземе поне една точка срещу Леверкузен, а успех над АЕК вкъщи почти сигурно ще ги класира в следващата фаза. Лудогорец е в комплицирана ситуация. Само за два мача тази година в групите на Лига Европа инкасира повече загуби, отколкото при предишните две кампании във втория по сила европейски клубен турнир,  а групата със сигурност е по-лека и от двете други, които българският шампион преодоля.

Какво всъщност се случва? От началото на сезона Лудогорец натрупа доста неубедителни мачове – както в България, така и в Европа. Ясно е, че има изхабяване, а също така е видно и с просто око, че Лудогорец не е надградил или дори запазил нивото си от последните два сезона. Всъщност нека бъдем честни – за Лудогорец бе важно по-скоро да държи едно постоянно ниво, защото за надграждане над това, което Георги Дерменджиев постигна, трудно може да се говори. Много трудно отбор от провинциален град в малка България може да вдигне летвата над височината, която Лудогорец държеше в най-силните си периоди. Ясно е, че апетитът идва с яденето, но е ясно също така, че понякога този апетит не може да бъде задоволен поради множество фактори.

Нека обаче погледнем ситуацията и от друга гледна точка. И най-големите отбори имат своите преходни периоди с неубедителни игри и резултати. Лудогорец вече мина през един такъв преходен период след отпадането от Милсами. Ако броим това лято и есен за втори преходен период, то резултатите не са чак толкова лоши, дори напротив. Очакванията обаче също ще са доста големи. В Лудогорец явно си личи липсата на Мисиджан, а и на Кешеру снощи. С двамата на терена шампионите щяха да спечелят, защото Цюрих не е кой знае какъв отбор. Тепърва Брандао трябва да се интегрира, защото е далеч от стила „Лудогорец“, същото се отнася и за новия вътрешен полузащитник Мей Махлангу. Трябват поне още двама футболисти, които да са наистина класни – крило и плеймейкър. Липсват алтернативи и на крайните бранители, което също е проблем. Пауло Аутуори всъщност има два месеца и половина до средата на декември да свърши две неща – да задържи нивото в Първа лига, като не допуска откъсване на Левски или ЦСКА, а и успоредно с това да се опита да поправи машината за евромачовете. Междувременно скаутите на Лудогорец трябва да вземат необходимите мерки, за да направят отбора по-силен.