Емил Велев е една от легендите на Левски и три пъти  шампион на България със "синия" екип. Той е последният треньор, извел тима от "Герена" до шампионска титла през 2009 г. Бил е още наставник на Славия, Локомотив Пд, Локомотив Сф, Добруджа, Монтана, Хасково. Специално за Gong.bg Велев коментира футболната есен на българския футбол през 2020 година. 
 
За съжаление футболът не ни даде много поводи за радост през тази есен. Като добавим факта, че повечето мачове се играха без публика, картината става още по-сива. Таяхме огромни очаквания за баража на националния тим с Унгария, но си останахме само с надеждите. Лоша година като цяло за нашия футбол, затова и по-добре да няма "Футболист на годината". Да вземем пример от Европа - щом няма "Златна топка", спокойно може да минем и без родната класация. Който и да стане, ще бъде незаслужено. 
 
НАЦИОНАЛЕН ОТБОР
 
Много посредствено представяне във всички срещи, като изключим първото полувреме на баража с Унгария. В този мач, който за мен беше най-важният от доста години насам, отборът претърпя странен срив през втората част. Нямам обяснение за коренната промяна в играта след почивката. Но отпадането си беше заслужено и няма на кого да се сърдим. Бяхме длъжни да се класираме за финалния бараж с Исландия, защото такъв златен шанс едва ли ще получим скоро. Постигнатото с толкова усилия от Петър Хубчев бе пропиляно с лека ръка. Вината за провала е разделена между треньорите и играчите. Мотивацията в националния отбор е от първостепенно значение, затова е много важно кой застава пред футболистите, какво им казва и как им говори. Но за да се получат нещата, е нужен респект към треньора - нещо, което аз лично не видях. Не приемам и оправданията, че не са издържали на напрежението за двубоя с Унгария. Защото, ако е така, значи нямат място в националния отбор. А и изобщо във футбола, защото напрежение има навсякъде.   
В Лигата на нациите се представихме още по-зле. Не виждам какво може дори да коментирам, защото игра не видях. През отбора минаха голям брой футболисти, но никой не може да се гордее с играта си. Даже трябва да се срамуват, може би изключение прави само Антон Недялков и още няколко от младите като Валентин Антов и Доминик Янков.
Сега е много важно на кого ще бъде поверен националният отбор. Задължително трябва да е опитен треньор и аз продължавам да твърдя, че Илиан Илиев е най-подходящ за поста. Хубаво е да е ново име, въпреки че има подходящи и сред тези, които вече са били начело на тима. Чета, че Александър Димитров е вариант, но не ми се струва сериозно. Смътно го познавам, макар че сигурно има и визитка, и амбиции. Но как играчите ще имат респект от него?!
 
ЛИГА ЕВРОПА
 
Хубаво беше, че два български отбора влязоха в групите на Лига Европа, но дотам. Победата на ЦСКА срещу Рома не я броя, стойността й се измерва само в пари. В София италианците излязоха с играчи, които едва ли скоро ще помиришат терен в евротурнирите. Вярно е, че в Рим завършиха 0:0, но тогава имаха огромен късмет. Най-хубавото за ЦСКА е, че Европа забеляза таланта на Антов. Но ще е грешка, ако сега избързат да го продадат. Много по-правилно е да изчакат още една година, когато хем цената му ще се вдигне, хем футболистът ще е натрупал повече опит и самочувствие. Лудогорец не взе и точка в своята група и това казва всичко. В шестте мача се видя колко е паднало нивото на отбора и явно в Разград трябва сериозно да поработят, за да си върнат класата.  
 
efbet ЛИГА
 
Голяма еуфория цари в ЦСКА след идването на Бруно Акрапович, но на "Армията" могат да мислят за шампионска титла, само ако Кирил Домусчиев реши да закрие Лудогорец. Нямат шанс, това е истината. Ще се борят за второто място. Нямат играчи за първото място, а треньорът им е шаблонен и лесно разгадаем. Пролича си срещу Левски, но ще го виждаме още много пъти през пролетта.
Локомотив Пд остава кандидат за първите места, но ще трябва доста да се потрудят - няма да стане само с набраната инерция. Арда, Берое и ЦСКА 1948 дишат зад гърба на първата тройка и може да се получат изненади. За мен Арда и ЦСКА 1948 бяха приятните изненади на есента. И двата отбора показаха сериозно израстване - подготвени, подредени, мотивирани. В почти всички срещи играха на върха на възможностите си и резултатите им не са случайни. Харесва ми, че разчитат на българи, а не на недоказали се чужденци.  
От отборите извън първата шестица само Черно море и Левски имат потенциал да изместят някой от топ 6. Даже съм готов да заложа пари, че "сините" ще влязат в първата шестица, но за съжаление няма къде. Тази есен беше кошмарна за Левски и отборът оцеля единствено и само благодарение на феновете. На никой друг. Всичко друго бе объркано. С новите спонсори се надявам едно от първите неща, които ще направи ръководството, е да изгради козирката на стадион "Георги Аспарухов". И разбира се, да направи умна селекция. Не вярвам обаче да дадат 1 млн. лева на Славиша Стоянович и да го оставят той да решава. Варненци са стабилен отбор и през есента показаха, че могат да победят всеки.
 
Останалите 6 отбора са в една лодка и борбата ще е кой да не падне от нея. Етър показа прогрес в последните кръгове под ръководството на Александър Томаш, но много ще е трудно да се спаси. Опитът ме е научил, че когато си на дъното, у почти невъзможно да изплуваш нагоре. Психологическият фактор допринася за това. Славия е другото разочарование на есента, освен Левски, разбира се. Не вярвам, че "белите" ще изпаднат във Втора лига, но ще им е много тежко. А Венци Стефанов вместо да реве като разярена мечка, че този или онзи избягал, по-добре да търси нови играчи. 
 
11-ТЕ НА ЕСЕНТА
Любимата ми система на игра е 4-2-3-1 и затова ще ги подредя спрямо нея. Вратарският пост е най-отговорен и затова на него винаги предпочитам опитните играчи. Най-добре се представи през есента Христо Иванов, който е с основен принос за събраните точки на Етър до момента. Бих отличил и още двама вратари - Мартин Луков (Локомотив Пд)  и Джони Пласид (Царско село). Отдясно на защитата поставям Стив Фуртадо от Берое, а Деян Лозев е резерва. Вляво безспорен е Антон Недялков (Лудогорец), Брадли Мазику (ЦСКА) е подгласник. В центъра на защитата изборът ми пада върху Валентин Антов от ЦСКА и капитана на Черно море Даниел Димов. В средата на терена като дефанзивни халфове бих сложил Васил Панайотов (Черно море) и Емил Мартинов (Арда), а за резерва - Тиаго Родригес, когото много харесвам, но не игра във всички мачове на ЦСКА. По фланговете - Бирсент Карагарен (Локомотив Пд) отдясно и Матиас Курьор (Черно море) отляво, а техни дубльори - Иван Коконов (Арда) и Галин Иванов (ЦСКА 1948). Позицията зад нападателя е за Доминик Янков, а Илиан Илиев-младши е резервен вариант. Нападател е голмайсторът на Лудогорец Клаудиу Кешеру,  Спас Делев (Арда) също направи отлични мачове.