Приказката в Европа и за Локомотив София на практика свърши. Реваншът срещу Рен ще бъде по-скоро за чест и слава за скромния тим от Надежда. Като казвам скромен тим, имам предвид потенциала, с който разполага, а той далеч не е голям, ако се преследват сериозни евроцели. Така че постижението от 8 мача без загуба си е безспорен успех, реализиран на базата на себераздаване на 100%, опит и не на последно място късмет.

Снощи обаче нито един от тези компоненти не беше налице срещу французите или поне положителните елементи в играта на Локомотив се изпариха след 39-ата минута. Тогава нелепа грешка в защита на Дарко Савич позволи на гостите да поведат, въпреки двете невероятни намеси на Голубович в ситуацията преди гола. Савич не бива да бъде винен. Сърбинът е научил за сериозните здравословни проблеми на баща си непосредствено преди мача и дори самото му присъствие на терена преди почивката си бе геройство.

А без него и без наказания Георги Марков нещата в защита за железничарите стоят нестабилно. И това се усети от целия отбор през второто полувреме. Независимо от бързия изравнителен гол на Дафчев, Локомотив се срина. От една страна физически, а от друга психически. Освен това, Рен се преобрази след почивката. През първото полувреме бретонците бяха твърде предпазливи, сякаш не знаеха с какво точно си имат работа насреща. Тогава беше възможността и минутите момчетата на Стефан Грозданов да направят нещо по-значимо в мача. После вече имахме усещането, че с напредването на времето французите стават все по-силни физически.

Точно обратното се случи с червено-черните, чието настроение и запас от енергия бяха тотално изчерпани. И резултатът 1:3 е напълно реален.

В такива двубои между като цяло неравностойни съперници единствено положителното съчетание от няколко елемента може да изравни силите. В хладната вечер на стадион „Българска армия” това не стана и за разлика от друг път, Локомотив не можа да надскочи себе си.