Коментар? Има ли въобще нужда снощният мач от някакъв допълнителен коментар? Нужно е човек само да си пусне най-вълнуващите моменти на видео или аудио. Това е абсолютно достатъчно. Нужда от други думи няма. Снощи за пореден път се убедихме, че футболът е изключително велика игра. Игра, която носи сълзи на радост и мъка. Искрени сълзи, сълзи от сърцето и душата. Когато човек изживее емоция като тази на стадион „Васил Левски“, разбира защо наистина обича футбола.

Въпреки, че няма реално никаква нужда, все пак трябва да кажем и няколко думи за всичко това, което се случи. На трезва глава часове след успеха, който Лудогорец постигна.

„Орлите“ влязоха в групите на Шампионската лига през парадния вход. С почести от цял свят, защото този мач е на челно място в спортните издания от Ванкувър до Владивосток. Няма как да бъде и по друг начин. Такава футболна среща никога няма да се повтори. Мач с подобно или близко развитие не съществува и няма никога повече да го има.

Какво всъщност видяхме? Криви 90 минути, изненадваща смяна на Георги Дерменджиев с пускането на Вандерсон, който в предишните мачове дори не бе в групата. Гол в 90-ата минута с шеговит удар на същия този Вандерсон. Продължения... Невероятен пробив на централния защитник Варела в 118-ата минута, фаул и червен картон на Владо Стоянов. Леле мале... А сега? Чворович съблича фланелката и я дава на.... Козмин Йосиф Моци, човекът, който се опита да спъне Варела секунди по-рано, но за щастие не го уцели. Румънец, бивш футболист на Динамо Букурещ.

Румънец срещу румънци на дузпите. Първа дузпа – Моци.... гол. В този момент вече футболистите на Гълка наляха гипса. Такъв гипс, че няма сваляне. Изправиха се пред невероятна угроза да станат за смях на цял свят и станаха... Все едно да паднеш от момичета в махалата. Психологията е ясна и тя не прощава. Лудогорец бе по-близо до победата със защитник на вратата и единствено нужно бе домакините да си вкарат дузпите. Моци е голям пич, който вече е и голяма легенда. Хвана две дузпи, бе близо до още две... Направо изяде мамалигата на Стяуа. Всъщност какво обясняваме? Това трябва да се гледа и да се изживее. Другото са само приказки. Простичко – румънецът на Лудогорец се оказа по-добър от румънците на Стяуа.

Нека излезем извън рамките на мача. Лудогорец заслужаваше това класиране. Стигна до него бавно и методично, мина през различни етапи от развитието си. Класиране, което щеше да е факт, ако не тази то следващата или по-следващата година. Феновете на другите отбори не трябва да се заблуждават. Кирил Домусчиев е достатъчно амбициозен човек и Лудогорец щеше да е шампион до момента, в който не пробие в групите... дали след една или пет години няма значение. Сега и другите отбори имат своя шанс на българската сцена.

Дали „орлите“ ще станат футболния „Лукойл Академик“? Дано не се случи, защото Лудогорец има нужда от силна конкуренция, за да е силен и в Европа, а шампионите само могат да вдигнат по някакъв начин и другите отбори.

И нещо друго. Кирил Домусчиев може да се превърне в първия български собственик на клуб, който след определен период от време, печели от футбола, правейки го успешен бизнес. Още едно-две силни европейски участие и Лудогорец ще си избие парите вложени в клуба, а може и да излезе на печалба. Дори в момента шампионите не са толкова зависими от средствата на Домусчиев, защото генерират сериозни собствени постъпления. Всички други твърдения са дело на лаици нямащи никаква идея какво точно се случва и как шампионите събират сериозни приходи.

Лудогорец вече е в друго измерение и не трябва скоро да отстъпва от позициите си.

Р.S. Като допълнение. Съдбата обича да си прави странни шеги. Обича да се надсмива, когато реши, че нещо е сбъркано. Помните ли как Лудогорец отстрани Лацио, а сега как бе отстранен Стяуа? Два отбора подкрепяни от някакви български фенове... Драматично, многооо драматично, ей така в последната възможна минута. Защо? Защото съдбата е решила едните да ги боли колкото може повече, а другите да се радват повече... Болката е двойна и си е напълно заслужена. Радостта също.

В Лудогорец свикнаха - злобата срещу тях прави отбора по-силен.

Сега изниква и любопитен въпрос. Дали тези българи, които избиваха комплекси вчера, а и през февруари, ще потърсят познати и приятели да си купят билети за мачовете в Шампионската лига, за да гледат истинските европейски грандове.

Сигурно..., но ще са по-тихи от тревата.