Левски залепи звучен плесник на своите запалянковци. Отпадането от Спартак Търнава предизвика истински шок в „синята” част от страната. В следващите редове, ще се опитаме да дадем обективна оценка на това, което показаха левскарите в злополучната вечер в Търнава.

Пламен Илиев: Вратарят на „сините” нямаше вина за двата гола, които допусна в мрежата си. Не успя да извади нито една дузпа, но това не е повод да бъде критикуван. Илиев обаче беше доста колеблив при два удара от далечно разстояние през първото полувреме, което можеше да доведе до гол във вратата му. Игра сравнително добре, без да блести.

Дъстли Мюлдер: Ако има две ръчни спирачки, холандецът със сигурност ги е дръпнал до горе. На фона на останалите защитници се представи малко по-прилично, но не е играчът, който сновеше между двете аут линии.

Ларс Рисп: Добър в сблъсъците, но прекалено пасивен при изнасянето на топката. Така беше на „Герена”, така стана и в Търнава. Стилът, който се очаква от Левски е по-различен. През второто полувреме отбраната на „сините” беше истинска катастрофа, така че това важи и за шведа.

Йордан Милиев: Докато беше на терена Левски не изпитваше сериозни трудности. Контузията му обърна мача, а отборът не успя да се подреди безобразно много време. Дано травмата му не е тежка, защото и без това защитниците в Левски са кът. Централният бранител има своите трески за дялане, но на този етап се оказва доста важен за Гонзо.

Орлин Старокин: Разминаваха го много здраво. Не успя да се справи със задачите си в дефанзивен план, а в предни позиции не го видяхме. Макар и в началото на сезона, вече надвисват сериозни съмнения, че не е играч, който може да вдигне нивото на отбора. Левски обаче ще си играе в България, така че няма проблеми и със Старокин може.

Сержиньо Грийн: Предаде Левски с гръм и трясък. Направи най-голямата простотия, като си извади скандален червен картон. Пропиля численото превъзходство на Левски, което със сигурност щеше да даде резултат. Изостави отбора си, за да начеше собственото си его, нещо към което явно е склонен. През първата част не игра лошо, но като централен защитник, не успя да вдене конеца.

Владимир Гаджев: Направи отлично първо полувреме, но след това започна да се изморява. Действително игра и в този мач с контузия, но това е част от играта. Ако Гаджев можеше да е същият по време на цялата среща, нямаше да има цена, но това на този етап е трудно постижимо. Само той от играчите в „синьо” усети, че вратарят на Спартак Търнава е колеблив от далечно разстояние, но този път не му се получи.

Иван Цветков: Няма спор, че вижда играта, нестандартен футболист е, но му липсва динамика за подобни мачове. Беше като на забавен кадър в определени моменти от двубоя. Неговият опит можеше да помогне, но не стана.

Даниел Младенов: Даде хубава асистенция за гола на Арс и толкова. Не успя да направи необходимите пробиви, не застраши достатъчно противника. Логично бе заменен. Левски постоянно взима някакви нови крила и все опира до родения в Кюстендил футболист. Странна работа.

Сьорд Арс: Вкара гола, а това беше и идеята на неговото привличане. Холандецът се бори много, но няма никакъв спор, че на моменти шокиращо хапе топката. И все пак няма от какво да се срамува, освен че отпадна от отбор със строшен стадион и малки претенции.

Христо Йовов: Капитанът на Левски би една от най-смешните дузпи. Изплю я, като абсолютен новобранец, а не като печен ветеран. Беше контузен, пък игра 120 минути. Това също е доста интересно. Видя се, че Христо вече не става за крилото, а трябва да помага на други позиции. Добрата новина за всички в Левски, е че сега Йовов ще опере пешкира. Другите ще минат между капките.

Даниел Димов: Халфът влезе на терена като слон в стъкларски магазин. За шест минути сбърка каквото можеше. Направи скандална дузпа. Вместо да съпроводи играча на Спартак, той му направи шпагат като първия човек. В края се наложи да играе като централен защитник…

Тони Калво: Испанецът показа, че пипа топката, стига някой да му я подаде, което беше истинска рядкост. Този футболист притежава сериозни качества, но е малко саможив. Няма да му е лесна адаптацията, ако самият Калво не вложи усилия в тази насока.

Симеон Райков: Младокът се включи силно. Направи повече от всички останали флангови футболисти на Левски играещи по фланговете. Направи страхотен пропуск и не подаде една топка към Калво, можеше да стане герой, но не стана. Гонзо беше длъжен да го пусне по-рано в игра.

Георги Иванов: Гонзо беше надигран от колегата си, който води Спартак Търнава. „Сините” проспаха първото полувреме в София, защото решиха да печелят битката с консервативна тактика. Иванов не успя да реагира при трудната ситуация с контузията на Милиев. Отборът му остана объркан през цялото второ полувреме. Левски не е сработен отбор и все му трябва време. Нормално, тимът взе осем нови! Миналата година беше същата работа. За да направиш тим, трябва време, а в Левски постоянно се прави някаква селекция…Сега на Иванов ще му остане домашната сцена, ясно е, че няма право на грешка. Публиката на Левски обаче си харесва Европа. Гонзо е дал много на Левски и работи здраво, но както той каза, в този клуб няма минало време. На „Герена” има потенциал, но няма отбор. Текучеството на играчи е голямата драма. В общи линии треньорът получи това, което искаше, а първата цел, меко казано не беше изпълнена… „Сега трябва да покажем, че сме мъже”, каза Гонзо сутринта на Летище София. По-добре, това да беше станало още на мача в Търнава, но…