По изключителен гаден, мръсен и отвратителен начин приключи първото участие на Лудогорец в Европейските клубни турнири. След едно от най-драматичните отпадания на български отбор в Европа просто няма какво да се напише. Трябва да се отговори на няколко въпроса:

С какво съгрешиха в Разград, че Господ поне за малко не бе с тях в двата двубоя срещу шампиона на Хърватия?

Няма ли правда за Динамо, който миналия сезон полегна угодно на Лион в Шампионската лига, отнесе 7 гола и класира французите?

С какво немският рефер Феликс Цвайер защитава честта на една от най-футболните нации в света?

Какво още липсва на Лудогорец да се оправя с трудните моменти?

По такъв начин ли ще рухне добре свършената работа от Ивайло Петев и неговите футболисти?

Кой направи повече грешки в двата мача? Треньорът и футболистите или реферите.

Как Боби Михайлов защитава българските отбори в Европа, след като не намира за нужно да ходи на техните мачове?

Ще си затвори ли очите УЕФА за расистките подмятания срещу българския отбор и ръководство?

Това са само малка част от въпросите, които изникват в съсзанието 2 часа след като е приключил двубоят на „Максимир“. Не претендират за изчерпателност, но със сигурност са важни. Един от най-важните обаче е свързан с това дали тези два мача на Лудогорец в Европа могат да повлияят на братя Домусчиеви с бъдещите им планове в Лудогорец?

И последно! Какво да питаш треньор и футболисти след такъв край? Просто малко мълчание и поуки от грешките (защото определено и такива има) и поглед напред. Явно това, което получиха разградчани в България – три трофея, бе взето в Европа. С това обаче светът не е свършил.