Всъщност този възглас, с буквата „Х” отпред все пак, бе върховото постижение на отклонението от общоприетите строги журналистически канони през социализма. Помня в деня на някой важен мач, макар в-к „Народен спорт” да не излизаше в сряда, когато по принцип бяха големите мачове, именно под подобно заглавие да се призоваваше за пълен успех. Жаргонното „наш’те” с апостроф направо си изглеждаше дисидентско по онова време.

Сега не е така. Демокрацията отдавна взе своите жертви в естетиката на журналистическото поприще. От едната крайност отидохме в другата. Но мачът на ЦСКА срещу Тулуза много прилича на онези двубои, за които се ползваше това клише.

„Айде наш`те”. С тази разлика, че преди десетилетия на подобен род двубои, в сектор „Г” спокойно можеше да се засекат фенове на Левски и обратното. И заради това възлов мач на клубен тим обединяваше цялата нация. Днес, след осем вечерта футболна България отново ще е обединена, но в любовта и омразата си към ЦСКА. А те са безгранични.

Рядко пред „армейците” е имало по-удобни моменти за пречистване, за осъвременяване на ценностите. Макар и в един далеч по-скромен турнир, какъвто е този за Купата на УЕФА, той спокойно може да бъде желаният трамплин за нещо повече. За нещо повече от участие някъде си или един гол. За нещо, което ЦСКА винаги е правил в своята история, а не само напоследък.