От началото на пролетния полусезон в шампионата се изиграха пет мача. Единствените два терена, които бяха на добро ниво – „Герена“ и националният стадион „Васил Левски“. Най-сериозният инцидент беше в Монтана, където Бернардо Коуто от ЦСКА 1948 получи тежка травма. „Тича“ също не предложи подходящи условия за варненското дерби, а тревното покритие на стадион “Надежда” на двубоя между Локомотив София и Лудогорец бе в плачевно състояние и освен че ограничи качеството на играта, бе и опасен за здравето на играчите.

Недопустимо е в 21 век елитен футбол да се играе на подобни терени, тъй като не може да има качествен футбол и е предпоставка за контузии на футболистите.

Въпросът е как Лицензионната комисия е минала преди седмица, инспектирала и одобрила тези терени при положение, че ясно се вижда, че не стават за никакъв футбол, камо ли елитен. Какво пречи на Лицензионната комисия, която вижда калните терени, които са като лунни пейзажи, просто да не им даде лиценз? И по този начин да си спази обещанието, че няма да се играе на лоши терени.