Локомотив София сигурност е един от отборите, които правят най-сериозно впечатление след подновяването на efbet Лигапрез пролетта. „Червено-черните“ играят футбол, който се харесва на феновете. А със сигурност един от главните виновници за всичко това е човекът, който на резервната скамейка по време на мачовете - Антон Велков.

Той даде специално интервю за предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT, в което сподели за своя път в Локомотив София, както и каква е емоцията и тежка отговорността да си треньор на „червено-черните“.

„Аз мисля, че като се връщаме толкова назад, трябва да кажем, че се връщаме в моето детство. Истината е, че тогава притегателната сила за абсолютно всички деца в квартала беше стадион „Локомотив“. Още повече, че действаха и едни такива навремето закони – кой, където живее, там трябва да играе, но аз никога не съм имал съмнението, че имам някаква друга принадлежност. Въпреки, че произхождам от семейство с различни виждания за това кой на кого да бъде фен. Моят дядо беше от Левски, баба ми от Славия, баща ми беше локомотивец. Той ме заведе и на първия мач на Локомотив София“, започна Велков пред DIEMA SPORT.

„Всъщност, няма лесно и всяка една стъпка нагоре е по-трудна, защото аз много често обичам да се изразявам – „Да не гръмнем веднъж, като черешовото топче и повече нищо да не се случи“. Всяко едно изкачване на ниво, в която и да е област, е отговорно и трудно го задържиш. Първо, да го задържиш, после, ако можеш, да го надградиш. Естествено, от позицията на старши треньор на Локомотив, трябва да кажа, че много ми е мъчно за времето, когато бях футболист, защото винаги съм бил отговорен. Първо отговорен за себе си, за семейството си, за съотборницата си, да давам всичко, което мога. Сега, обаче отговорността е много по-голяма“.

„Ами то всъщност в този въпрос е и отговорът, защото аз действително приех предложението на ръководството на Локомотив със сърцето си. Само, че тук трябва да кажа, че няколко дни по-късно вече започнах да разсъждавам над това, което съм приел. И наистина почувствах, може би, не толкова добре с това, че в главата ми се подреди цялата отговорност с това, което е тук в момента. Това, което се очаква и това, което наистина трябва да свършим. Така, че имах доста колебания и това всичко се случваше на гърба на някакви тежки резултати, критики и т.н. Този период в момента ме държи абсолютно закован за действителността на земята и не ми разрешава да погледна в някаква посока, в която да бъда по-отпуснат или по-спокоен. Не! Започнахме със сърцето. Сърцето ме доведе до тук, но със сигурност имаше много трудни моменти, които, като казвам имаше, смятам, че тепърва предстоят“.

„Честно, да (б.р. – че е имал съмнения за завръщането си в Локомотив София). Само, че съжалението ми не е за това да избягам от отговорност, а дали не излъгах хората, че мога да я поема. Това ме тормозаше доста време. И смятам, че лека по лека нещата се подреждат".

„Ами, различно е. Честно казано, но тогава разбирам, че в мен живеят два образа. И няма как да бъде, когато ти се стоварва отговорността да печелиш, защото ние имаме неимоверна нужда от точките, да реализираме в силните си минути в мачовете. Когато виждам, че това нещо се пропилява, а реално зад него седи един немалък труд и немалко очеквания на хората, в същото време не искам да избухвам, защото знам, че избухванията ми са доста шумни и тежки. Не го искам, но от време на време, може би, е необходимо. Ако ме питаш дали съм винаги толкова кротък, не, всъщност не“.

„Два кръга е прекалено малко време. Ние сме в подножието на едно изкачване и тепърва ще трябва да се справяме с трудностите. Истината, обаче е, че първо държахме с изпълнителния директор Иво Котев да се привлекат профил играчи, които могат много бързо да се интегрират в отбора и да нямаме такъв период, в който да очакваме от тях да влязат във форма, да влязат в същността на проблема, защото всеки един футболист, който дойде при нас, знаеше, че идва при отбор, който трябва да решава голям проблем. Специално с тези играчи, които дойдоха, се почувствах някак по-спокоен. Ако въобще думата спокойствие може да присъства в речника ми, но да кажем, се почувствах някак по-уверен“.

„За Симеон Славчев мога да кажа, че тук имам надежда за това той да се оправи много по-скоро. При него проблемът е влизането в форма, който ще трябва да постигнем заедно с негово усилие. Но, преди всичко, трябва да се изчисти проблемът, докато при (Доналдо) Ацка знаем, че неговият договор ще изтече, преди да се оправя, за което адски много съжалявам. Аз съм сигурен, че на нас всеки един футболист в тази съблекалния ни е нужен и ще изиграе своята роля, било за пет минути, било за една минута в даден мач, в който ще донесе това, което хората, които получават повече игрово време, може би, няма да могат да постигнат. Така че, в това отношение, съм абсолютно убеден. И другото нещо - в отбора никой не е останал случайно по някаква друга причина“.

„Аз само съжалявам за сцените, които видяхме, защото те реално разсейват и нас. Фокусът върху отбора на Локомотив Плодив, според мен, не трябва да бъде от последния мач. Фокусът върху Локомотив Плодив трябва да бъде от гостуването във Варна (б.р. - победата с 2:1 над Черно море). Това ще бъде трети мач за този месец с противник, в който ще трябва по съвсем различен начин да се подхожда, отколкото в предишните два мача и това е трудно. Тук има един голям, много деликатен момент, който много ми се иска да го разрешим. Но той ще стане не с мача в неделя и не със следващото ни домакинство, а в поредица от мачове, защото в отбора има някакво затормозяване от мачовете на собствения терен. Ние сме хората, които трябва да върнем публиката. А коя публика да върнем? На нашия стадион, естествено. Ние трябва да направим нещата така, а не да търсиме по обратния начин да дойде публиката, да ни подкрепя нас и ние тогава да заиграем добре. Не, обратното е. Ние трябва да играеме добре, ние трябва да побеждаваме, ние трябва да се раздаваме. Но в крайна сметка трябват ни победите, не само заради точките, а просто заради това да промениме цялостно атмосферата на нашия стадион“.

„Аз ако знаех отговор на въпроса или, ако някой го знаеш отговор на въпроса, нямаше да го задаваме толкова години наред. Не мога да дам точен отговор на това, но някак, понеже напоследък чувам репликата „Аз давам всичко от себе си“. При мен веднага възниква един друг въпрос – „Достатъчно ли е?“. Така че има нещо в живота ни, начина по който ние трябва да се адаптираме, но основното нещо щу остане да си подредим, говоря вече за Локомотив, да си подредим школата, така както в момента го правим с Ратко Достанич и всички трениори. Да подредим тази школа, да има структура в нея, да се знае във всяка една възраст какво гоним, да познаваме децата си и те да бъдат следени. Отношение, родители, деца, треньори, което е изключително важно - този фактор преди не съществуваше. Държа да подчертая това нещо като родители, като фактор за изграждането на децата, съществуваше единствено в това да ти вземат бележника и, ако имаш двойка, да те накажат да не ходиш да тренираш. Това беше единственото нещо. Другото беше наша грижа.

„Аз съм чул доста неща около подобни преговори. Чул съм реплики в двете посоки - че с българите се разговаря по-трудно и по-лесно е с чужданците. Аз, между другото, много държа, когато говоря в съблекалнията, да ме разбират всички. Естествено, тук се усеща, че аз имам приоритет към това. Действително, когато говоря някой, го гледам в очите и искам да разбира всяка една моя дума. В подобни съблекални, каквито в момента треньорите работят, това е невъзможно. Винаги има преводач, винаги начинът, по който се превежда, емоцията, която един треньор иска да вкара в отбора си, винаги е по-различна. Относно това с кой у по-трудно да преговаряш, не мога да кажа, защото смятам, че и с скъпите, и класни чужденци трудно се преговаря, за да дойдат в България. Но виждаме една тенденция, която е много опасна - абсолютен дефицит на прогресиращи български футболисти“.

Цялото интервю с Антон Велков може да видите и чуете в прикаченото видео.

подкрепя българския спорт