Бившият председател на Тръст "Синя България" - Васил Колев, представи своята позиция относно писмото на феновете на Левски до Бойко Борисов. Колев използва своя Facebook профил, за да заяви, че не одобрява действието на "сините" привърженици.
​

Ето и цялото изявление:

"Изчаках да чуя аргументите на организацията, в която членувам (Тръст „Синя България“) за подписа под днешните писма преди да взема отношение по тях, защото темата е болезнена за много левскари и не може да бъде отмината с мълчание и пасивност.
Накратко: не одобрявам писмото специално до Бойко Борисов, но няма да се аргументирам, защото не това е най-важното.

Въпреки това обаче има нещо много важно в днешния ден и това е фактът, че четири левскарски организации са действали заедно с решение, което очевидно няма да е популярно сред левскарите или в най-добрия случай ще предизвика полемики и ще ги вкара в режим на обяснения.

Като член и основател на една от тези организации (тръста) и с опита от годините активна дейност, съм стигнал до извода, че най-големият проблем на левскарството е липсата на солидарност. В крайна сметка гласували сме доверие на хора да управляват тръста и да вземат решения в рамките на мандата и е логично да сме зад тези хора и да ги подкрепяме. Единствената и най-нормалната логика е, че всеки левскар желае доброто за Левски, макар че има различни мнения кое е това добро. А за да се реши – има правила и устави при организациите.

Така че подкрепа към момчетата и момичетата от четирите организации за смелостта да действат вместо да са пасивни свидетели и да търсят причини за нови разделения. Когато действаш е сигурно, че дори и да сбъркаш ще имаш смелостта да се опиташ да поправиш грешките си, вместо да си пасивен и страхлив.

Относно неприятната изненада. Жалко, че ръководството на клуба, което се оказва инициатор на тези стъпки, е отказало да се включи и клубът да бъде заедно с организациите. Само колаборацията между фенове и клуб води до големи резултати, както се видя в последните месеци. Честно казано това продължава у мен една серия от разочарования именно в последно време, някои от които са свързани с морала, а оттам и с идентичността на Левски, чието запазване в трудните моменти е не по-малко важно от заплатата на играчи, мнозина от които доскоро не са чували името Левски, не знаят ценностите му и бързо могат да ни забравят в бъдещето, както се е случвало с много техни предшественици.

Бил съм пасивен, защото всяко едно критично мнение може в труден момент да повлияе по някакъв начин на огромния ентусиазъм (за пореден път!) от честни и почтени левскари.

Имам и очаквания от ръководството на клуба да мисли как Левски да изкарва пари и то съвсем реални начини, вместо да се оплаква от безпаричие. Факт е, че освен всичко има някаква омерта по темата на ниво държава, футболна структура и по-страшното – клуб. Вместо да циврим, нека имаме топките да вземем справедлива част от това, което ние внасяме в екосистемата на футбола. Защото не това желание, а пасивността по темата ще ни изпрати в аматьорския футбол. Поне е по-сигурното.

И ще завърша с един човешки аспект. Днес ми се обади баба Мери от Исперих, над 80-годишна жена. Извини се (!!!), че не е звъняла няколко месеца при тези драматични събития, за да види с какво може да помогне. Била в болница, фенклубът в града е дарявал кръв, за да оцелее. Била отписала това, че ще види някога този Левски, който познава. Ама днес дъщеря и казала, че има пак събития около Левски и тя отново има надежда, че ще види в живота си горд, свободен, независим и силен Левски. И ме попита с какво може да е полезна.
Нямам какво да добавя към това."

подкрепя българския спорт