В Русия написаха обширен материал за легендата на българския футбол Георги Аспарухов – Гунди. Спортният сайт soccer.ru публикува статия по случай 77-годишнината от рождението на великия нападател. Gong.bg ви предоставя материала озаглавен - „Великия Гунди“.
"Това не е Христо Стоичков, въпреки че той без никакво съмнение е сред най-добрите. Но на номер две. И първият завинаги ще бъде Георги Аспарухов. На 4 май щеше да навърши 77 години.
Съдбата отне Георги само на 28 години. През този кратък живот той направи много. Вкара близо двеста гола, превърна се в най-добрият футболист на България, прослави българския футбол на международната сцена. Той беше лицето. Игра на три Световни първенства. Беше номиниран за Златната топка. Аспарухов имаше предложения от Бенфика и Милан, но той остана верен на своя Левски до гроб. В буквалния смисъл.
Георги Аспарухов израства в покрайнините на София в трудните следвоенни години. Учи, помага на семейството си, играе с топката по прашните улици. На шестнадесет години е забелязан от Левски и е поканен да тренира в един от най-силните клубове в България. Гунди знаеше почти всичко. Бягане, финтиране и удари. Нямаше само малко дисциплина и тактическа подготовка. Но какво искат от самороден талант от покрайнините.
На седемнадесет години Гунди за първи път играе официален мач за Левски. На 18 години той вече играеше постоянно и бележеше голове. Първото попадение реализира в мач срещу Ботев Пловдив. Аспарухов все още не знаеше, че разстройва бъдещият си клуб. През януари 1961 година младият нападател преминава в Ботев, за да изкара военната си служба.
В Пловдив играе близо две години. Помага на Ботев да вземе първата си титла на България, както и сребърни и бронзови отличия. Дебютира в националния отбор, а след това играе на Световното първенство в Чили. Взе участие в мача за КНК срещу ирландския Шамрок, където вкара три попадения. Видно беше, че Аспарухов бързо напредва и се превръща в един от най-добрите нападатели в страната. Също така беше ясно, че той няма да се задържи дълго в Пловдив.
Аспарухов беше поискан най-силният клуб в страната ЦСКА. Но Левски не искаше да даде бившият си футболист на основните си конкуренти. Между двата клуба възниква спор. Левски се представляваше от Министерството на вътрешните работи, а ЦСКА от Армията. Тежестта на ЦСКА бе по-голяма, след десет поредни титли, но Георги искаше да играе за Левски. Той възприема престоя си в Пловдив като командировка. Натрупа опит, доказа своята стойност и можеше да се прибере. Шампионатът през 1964 беше започнал, а Георги бе успял да вкара четири гола в шест мача за Ботев, след което облича отново фланелката на Левски. И той започна да реализира още с пристигането си. Феновете обожаваха Гунди. За тях той си остана човек от народа. Проста, ненатрапчива личност. Винаги готов за разговор и раздаване на автографи. В края на сезона Гунди успя да помогне на Левски да стане шампион след 12-годишна пауза. Георги стана може би най-популярният човек в София. Приносът на Гунди през това първенство бе 27 гола от 29 мача.
Левски получи правото да играе в КЕШ. „Сините“ нямаха проблеми с шведския Юргорден. След загуба в Стокхолм с 1:2, българите спечелиха убедително реванша с 6:0, два гола на Гунди. А в следващия кръг се изправиха срещу гранда Бенфика с Еузебио. Но още в петата минута Аспарухов вкарва на един от най-силните отбори в Европа. Но Бенфика печели с 3:2 благодарение на Черната перла. Но Гунди е великолепен, изведе съотборниците си напред, а в края е близо до изравнителен гол.
Футболна Европа оцени българският нападател. 23-годишният футболист изведнъж става основна цел на Милан. Пратеници на италианския гранд пристигат в София. Ръководството на Левски им позволява да се срещнат с Гунди. Георги внимателно слуша италианците и научи, че в за един месец в Милано може да печели повече, отколкото за година в Левски. И тогава той отговаря учтиво.
„Преведете на тези господа, че моята страна е България, а моят отбор е Левски. Може би сте чували това име. Но аз съм роден тук и тук ще умра“.
Сега изглежда смешно и глупаво за някого, но Аспарухов говори искрено. И то не, защото му е наредено заради социалистически строй в България по това време. Георги просто не можеше да отиде и предпочете лично да им го каже. Хората от Милан се завърнаха с нищо, но в същото време му благодариха за честния отговор.
Гунди остана в София. Продължи да доставя радост на феновете на Левски и на цяла България, когато облече фланелката на националния отбор. Той вкара много и донесе трофеи на „сините“. Още два пъти стана шампион на България и спечели две купи на България. Събра впечатляваща колекция от индивидуални награди. Най-добрият голмайстор, най-добрият футболист, най-добрият спортист на България. Гунди изобщо не съжаляваше, че е отказал на Милан.
Но думите на Георги, че ще умре в Левски се оказаха пророчески. На 30 юни Аспарухов и съотборникът му в Левски Никола Котков решават да играят приятелски мач във Враца. Но двамата загиват в катастрофа с камион.
550 000 души отидоха да се сбогуват с Георги Аспарухв. Въпреки факта, че в Бъглария по това време живеят малко повече от 7 милиона души. Гунди успя да направи много в краткия си живот.
Споменът за големия български футболист бе оставен с името на клубния стадион. Дори спонсорите на отбора, често налагащи имената си на спортните съоражения, не възразиха той да остане с името „Георги Аспарухов“. Това е святото име за феновете на Левски, както и на много други българи“, написаха в Русия.
3Коментара