Председателят на Тръст „Синя България“ Даниел Стрезов за пореден път изрази мнението на организацията по отношение на т. нар. „Бащица“. Тръстът притежава 10 процента от акциите на ПФК Левски АД.

Ето какво пише Стрезов в статия, публикувана на сайта на Тръста:

„От самото си създаване тръст “Синя България” се явява естествен противник на така наречения модел “Бащица” и се бори срещу налагането му в управлението на ПФК Левски. Какво обаче стои зад това определение, какво го характеризира и защо ние в Тръста го смятаме за вреден и почти гарантирано неуспешен в дългосрочен план?

При модела “Бащица” клубът е (формално или не) собственост на един човек или една фамилия. Този човек ръководи еднолично и по свое усмотрение, без да му бъде търсена отговорност или отчетност в рамките на организацията. Това на практика се явява авторитарен модел на управление, носейки неговите плюсове и минуси.

Като плюс, вероятно единствен, на такъв управленски модел можем да посочим, че вземането на решения е лесно, а изпълнението им – гарантирано, тъй като всички се явяват пряко подчинени на собственика. Като пример можем да посочим Тодор Батков, който еднолично уволняваше и назначаваше треньори, или Иво Тонев, който пък, противно на всякаква финансова логика, стартира злощастния строеж на сектор А.

За жалост минусите на този модел са далеч повече и са определящи за провала му в дългосрочен план. Често собственикът завзема ролята и на управляващ, независимо от управленските си умения, опит и ценз (или липсата на такива). Обикновено се изгражда пряка обвързаност между основния бизнес на собственика и футболния клуб – тоест сътресения в основния бизнес неминуемо водят до дестабилизиране и на клуба.

Един от основните недостатъци е, че собственикът няма желание и намерение за структурни промени, тъй като това би било в разрез с вече изградения авторитарен модел на управление. Като резултат наблюдаваме хаотична структура без ясно дефинирани отговорности на всяка позиция, без яснота кой на кого и за какво се отчита, как да бъде търсена отговорност и как се поощряват положителните за организацията резултати. Това води след себе си до липса на дългосрочна стратегия за цялостно развитие на клуба, несигурна и нестабилна обстановка, която се явява отблъскваща за добри и доказани професионалисти, било то административни, треньори или футболисти. Реално това е една от причините ПФК Левски вече да не е желана дестинация за всеки млад футболист в България, например.

Друг съществен негативен компонент е липсата на отчетност на собственика. Като резултат от това видяхме как при различни собственици, работещи по един и същи модел, дълговете на клуба растяха лавинообразно. И това ставаше публично известно, когато вече “ножът бе опрял до кокала”.

Тук трябва да отбележим, че моделът “Бащица” вероятно се явява напълно естествен и приемлив за всички хора, които имат авторитарни наклонности, според които е нормално който плаща, той да поръчва музиката. За съжаление, това в дългосрочен план е обречено на неуспех и примерите в световния футбол са не един и два, а най-болезненият сред тях е пред очите и в сърцата ни – Левски София.”

подкрепя българския спорт