Вяра. Вяра в собствените сили, в предначертания път, в съдбата. Вяра, че всички са равни и направеното добро ни извисява. Вяра, че изборът, който правим е благословен. Именно тя води Текпетей в магията наречена живот.

"Влюбих се в играта, когато бях много малък. Ритах всяко нещо, което прилича на топка. Осъзнах, че може би това е нещото, с което искам да се занимавам. Един треньор по футбол видя, че имам талант и каза, че ще започне да ме тренира, да подобрява качествата ми. Баща ми беше голям фен на футбола и много подкрепяше моята страст, както и сестра ми, но майка ми беше против. Тя знаеше, че имам голям потенциал и искаше да стана доктор. Знаете - майките ни винаги искат най-доброто за нас", започна той.

"Казах й, че няма да оставя училището настрана, но ще играя и футбол. Веднъж тя ми беше казала, че иска да се прибера у дома бързо, но аз имах важен мач. Отправих изстрел към вратата, но майка ми се появи на терена и започна да дърпа ръката ми, за да ме извади от игрището. Но в този момент всички отбора започнаха да я убеждават, че съм най-добрия играч на терена и трябва да ме остави и постепенно започна да приема избора ми", добави футболистът на Лудогорец.

Германия и престоят му в Шалке 04, Фортуна Дюселдорф и Падерборн открива за него непознати хоризонти, чрез които научава ценни уроци и изковава професионалиста в себе си, а постигнатото е още по-ценно, защото е в името на семейството и неговия баща, който го напътства, макар и от високо.

"Мечтата ми беше да играя футбол в Европа. Когато пристигнах в Германия, всичко беше.. как да се изразя - ТРАГЕДИЯ. Беше трудно, защото валеше сняг, а аз виждах сняг за първи път в живота си. Умираха от студ въпреки всички дрехи, които носех и трябваше да покажа най-доброто от себе си, за да заслужа място там. Но аз никога не се предавам. Казах си - хей, това е твоето бъдеще, остави всичко негативно и просто дай всичко от себе си. Баща ми вече не беше сред живите и аз исках да постигна това в негова памет. Толкова много емоции бушуваха в мен и вярвам, че така е било писано. В Германия се научих на дисциплина", заяви той.

И така до Разград и Лудогорец, мястото, което ганаецът нарича свой дом и отборът, който определя като семейство.

"Мои приятели ми бяха казали, че България е хубава страна. Тук можеш да играеш футбол на високо ниво. Казах си, че ще пробвам. Дойдох тук и сам се убедих в казаното от тях. България разполага с толкова красива природа. Благословен съм да бъда тук. Тук срещнах толкова хора, които бяха готови да ми помогнат с всичко необходимо. Много приятелски настроени. Те имат уважение към теб, независимо от произхода ти. Две години по-късно отборът и клубът вече са част от моето семейство. Ценя ги много. Това е тим, в който всички са фокусирани само върху победата. Тази допълнителна мотивация, този начин на мислене влияе много положително на всички играчи, прави ги по-силни. Щом си тук, значи се бориш за успех. Това трябва да е единствената идея в главата ти", каза футболистът на Лудогорец.

Повече за мнението на текпетей за футбола в България, както и за неговия път в този спорт, може да видите във видеото!

 

подкрепя българския спорт