Крилото на Лудогорец Бърнард Текпетей даде специално интервю за подкаста callin.com. През този сезон той има 5 гола в 17 шампионатни мача за шампиона на България, а изигра още 2 срещи за Купата, бе на терена и за Суперкупата. Текпетей записа още девет двубоя за разградчани в евротурнирите тази година.

Бърнард, твоята история е за труд, дисциплина, сбъдване на мечти. Как премина през това пътешествие?

– Изминах дълъг път от Гана, за да стигна до Европа. Приключението не бе лесно, но с помощта на Бог успях. Без него нямаше да съм на мястото, в което съм момента. На Бърнард Текпетей никога не му е било лесно.

От Гана отиваш в германския Шалке, където преминаваш успешен пробен период и подписваш договор. Вярваше ли, че ще го постигнеш?

– Всичко стана благодарение на здравата работа и желанието ми да постигна нещо в живота. Бях част от академия в Гана, наред с това учех. Знаех качествата си, вярвах в тях. На един турнир се представих отлично, вкарах доста голове. По-късно към мен интерес прояви мениджър и ме уведоми, че двама играчи от надпреварата са били гледани от агенти от Европа. Той препоръча и мен и ми каза, че в бъдеще ще ме следят. Този човек, който се казва Джери, преобърна живота ми.

Какви мисли ти минаваха през главата, когато хвана самолета от Акра за Германия?

– Беше трудно да се сдобия с виза за Шенген. Джери също ми помогна да си извадя необходимите документи за Европа. Бях обаче тъжен, защото баща ми почина, а само два дни по-късно трябваше да пътувам, за да играя на турнир в Европа. Татко винаги ме е подкрепял… Тогава си казах: „Баща ми го няма, сега сам трябва да се грижа за себе си и кариерата“. Така тръгнах за Европа. Дори не се знаеше дали ще играя, или само ще придружавам другите 2 момчета. Господ обаче ме погледна и само аз от каращите проби бях одобрен.

Започнах подготовка с Брауншвайг и на втория ден ми предложиха професионален договор. Бях изненадан. Джери обаче познаваше Джералд Асамоа, защото му бе братовчед. Асамоа е легенда на Шалке, играеше и за националния отбор на Германия. Той ни насочи към този клуб, пратиха ми повиквателна за кратки проби. Веднага организираха контрола. В нея вкарах гол и направих асистенция – това им бе достатъчно, за да искат да ме задържат. Така трябваше да избирам измежду двата тима. Брауншвайг първи ми даде шанс, но Шалке е голям клуб и подписах с него.

За жалост, останалите две момчета не получиха договори, въпреки че известно време тренираха във Вердер, а едното мина и през Шалке. Само аз успях да се задържа в Европа. Играех първо при юношите, след това в отбора до 23 години. Започнаха да ме сравняват с Лирой Сане, който тръгна от Шалке, мина през Манчестър Сити и сега е в Байерн Мюнхен. Причината бе стилът ми на игра, както и фактът, че съм много бърз. Заради това ме повикаха и в националния отбор на Гана. Дебютът си за Шалке направих през есента на 2016 година – бях титуляр срещу Ница (2:0) в Лига Европа. Не можех да повярвам, когато треньорът ми каза, че ще започна от първата минута. Тогава ме пусна на върха на атаката, защото защитниците на французите не бяха бързи.

В този двубой печелиш дузпа, която Денис Аого вкарва за 2:0 (б.а. – Аого също е бивш германски национал). Какво си помисли, като нахлу в наказателното поле?

– Това бе много емоционален момент. Играех първия си двубой, при това пред над 60 хиляди души. Когато феновете избухнаха от радост за спечелената дузпа, а след това започнаха да скандират името ми, почти се разплаках

Заради тях винаги играех със сърцето си. Не се страхувам от защитниците, винаги съм обичал да се надигравам един на един, да стрелям. Използвам скоростта си. В онзи случай направих дрибъл, вратарят излезе, но пуснах топката покрай него и той ме фаулира. Исках да изпълня и дузпата, но трябваше да я оставя на Денис. В края на мача си изгонен с втори жълт картон…

– Вторият жълт картон беше в ситуация, в която топката бе 50 на 50. Първо играх с нея, но след това закачих вратаря… И така вместо да вкарам гол, бях изгонен. Чувствах се ужасно. Феновете обаче ме изпратиха на крака и с аплодисменти. В съблекалнята всички ме окуражиха и ми казваха: „Вдигай главата“. Дори треньорът си поговори с мен. Мислех, че съм предал отбора, но той ме успокои. На трибуните пък бе Авраам Грант, който бе селекционер на Гана.

Преминаваш в Лудогорец, с който ставаш шампион на България – какво е чувството?

– Това е първият ми такъв трофей. Чувството – на щастие и екстаз. Точно затова избрах да отида в този клуб. А наред с това и заради възможността да участвам в Шампионската лига и Лига Европа. Това е целта ми –да се състезавам срещу най силните в тези надпревари. Взех правилно решение с трансфера си с Лудогорец. В крайна сметка винаги е удоволствие да спечелиш трофей.

Каква е разликата между футбола в Германия и България?

– В Германия нивото е много високо, мачовете са страшно интензивни. В България първенството не е толкова силно, конкуренцията не е голяма. Има само 2-3 отбора, които се опитват да са на нашето ниво и пробват да ни отправят предизвикателство. Докато в Германия доста клубове имат апетити за участие в евротурнирите, няма лесен мач, защото всеки отбор е на ниво.

Коя е най-голямата ти мечта?

– Да се видя с екипа на наистина голям клуб в Шампионската лига. И то да правя разликата в него. С Лудогорец стигнахме до плейоф за Шампионската лига, след това бяхме в групите на Лига Европа – хубави преживявания.

подкрепя българския спорт