След като приключи със своята футболна кариера през 2017 г. Иван Цветков се изгуби от светлината на прожекторите. Понастоящем той е скаут в шампиона Лудогорец. Сега обаче Вуйчо Ваньо, какъвто е прякорът на техничаря, бе потърсен от нидерландския журналист Сандер Берендс от „ELF Voetbal“. Причината е ясна – Цветков има солидна кариера в страната, като е минал през отборите на Хееренвеен, Веендам, Цволе, Хелмонд Спорт и Спарта Ротердам. Пред медията той говори не само за живота си в Нидерландия, но и за настоящия си бит.

„Играх футбол до 38-годишна възраст. След края на моята кариера към мен се обърна Лудогорец. А аз исках да остана активен във футбола. Това предложение беше изненада. През последните девет сезона клубът достигна груповата фаза на Лига Европа пет пъти и два пъти тази на Шампионската лига. Лудогорец е добре организиран. Имаме пълен поглед над българския пазар, но аз не работя там. Миналата година прекарах един месец през лятото в Южна Америка - Бразилия, Аржентина, Уругвай: просто гледах мачове. Тежки седмици бяха. От този сезон при нас играе момче от Бразилия (б.а. - Алекс Сантана, който дойде от Ботафого)“, започва своя разказ Цветков, като авторът уточнява, че той все още говори отлично нидерландски език. „В последните два сезона гледах много мачове на живо и в Нидерландия. Наблюдавах Хeeренвeeн, Емен, Вилм II, Венло, ПСВ Айндховен. Имам чувството, че нивото е паднало. Особено в Еерсте дивизие (б.р. - второто ниво на местния футбол). Там има само млади играчи. Все още не съм бил в Нидерландия този сезон. Поради пандемията си стоя в България от няколко месеца. Когато всичко беше нормално, пътувах много“, добави любимецът на феновете на Ботев Пловдив и Пирин Благоевград.

„За съжаление трудно чета на нидерландски. Но пък в България често гледам нидерладнска телевизия и знам езика. Имам Ziggo и FOX Sports. Чувствам се добре информиран, тъй като пътуванията са вече почти невъзможни. Гледам футбол по телевизията, доколкото е възможно. Получавам и много видеокадри на футболисти. Да си скаут сега, е много различно от преди. Особено когато бях млад и талантлив футболист. Тогава нямаше интернет, а смартфоните не съществуваха. Контактите бяха важни, а да намериш нужния футболист, ти трябваше и късмет“, каза още Цветков.

„Когато дойдох в Хееренвеен, в отбора имаше имаше много чужденци - 16  на брой. Имаше норвежци, датчани, нигерийци. Пробите ми минаха добре и ми позволиха да остана, въпреки че все още нямах приемно семейство. Ходих на тренировки с колело всеки ден, а след рождения си ден се преместих в апартамент в Хеернвеен. Официално съм нидерландец от 2003 година. Трябваше да предам българската си националност. По-късно се опитах няколко пъти да си върна българския паспорт, но не успявах. Въпреки това играх международен мач за България срещу Украйна. Много странно. Дебютирах на 32 години“, призна Цветков.

Той говори и за своя личен живот. „Дъщеря ми пътува от раждането си. Но няма интерес към футбола. Тя е на телефона си по цял ден. Играе игри. гледайте видеоклипове и особено много време прекарва в tik tok“, добави синът на бившия играч на Пирин – Петър Цветков.

„В Благоевград се чувствам добре. Това е планински град. През зимата можете да карате ски. Границата със Северна Македония е на 30 километра, а тази с Гърция също не е далеч. Столицата София е на час път. Разград, откъдето е Лудогорец, е малко по-далеч. Пет-шест часа път. Посещавам колкото се може повече мачове на отбора, но аз като скаут, не е необходимо да гледам всеки един двубой на Лудогорец или да съм на базата всеки ден“, продължи Цветков.

„Кога ще се върна в Нидерландия? Не знам. Това зависи от развитието около пандемията. Имам няколко контакта, като например с Есад Разич (б.р. - роден в Босна шведски футболист, с когото Цветков е играл в Хелмонд Спорт), който сега агент. Поддържам връзка и със Сержиньо Грийн, с когото играехме заедно в Левски. Винаги се опитвам да намеря време и за Марникс Колдер (б.р. - нидерландски нападател). Той е най-добрият ми приятел във футбола. Доскоро игра за Веендам, който за жалост вече е аматьорски клуб. Срамно е, че такъв клуб е фалирал. Наистина ми харесва да бъда във Веендам, като това важи и за цяла Нидерландия. Винаги се радвам да съм в страната. Съжалявам единствено, че не играх в Ередивизие. Но въпреки това никога не бих заменил футболните си години в Нидерландия за нищо“, каза още Цветков и призна културните различия между българите и нидерландците.

„Карате колело и винаги ядете в 18:00 часа. Ние българите ядем, когато сме гладни (смее се). Опитвах се да ям карфиол или кисело зеле, но така и не ми хареса. Отделно от това, винаги пристигате навреме. 9 сутринта е 9 сутринта. Точността е качество, което съм приел. На Балканите трябва да чакате някой с часове. В Нидерландия винаги трябва да се обаждате предварително, преди да отидете на гости. Знаете ли, никога не съм се обаждал на дядо ми и баба ми, когато съм ходил на гости в тях. Винаги съм бил добре дошъл“, призна Вуйчо Ваньо.

„Наскоро бях в Емен. Изведнъж един мъж застана пред мен и ме попита: „Ти си Иван Цветков, нали? Голмайсторът на Веендам? След положителен отговор, той ми каза, че е е баща на бившия нападател на Веендам Анко Янсен. Доведе и майка му. Знаете ли, този футболист е 10 години по-млад от мен, аз не бях ходил дълги години в Нидерландия, но хората ме разпознават. Това е прекрасно“, обяви Цветков.

Той разказа и интересна история от своя период в азербайджанския Хазар. „През 2009 г. се наредих на второ място в списъка с най-добрите голмайстори в първенството. Вкарах два гола по-малко от лидера. Ще бъда награден на галавечер. Аз не можах да отида, но го направи представител на клуба. Той получи купата вместо мен. След това го попитах къде ми е наградата. Той посочи витрината и ми каза: „Този трофей остава тук“. За жалост, сега нямам нито един трофей, раздадох и фланелките си“, завърши той.

подкрепя българския спорт