Синът на легендата на Левски и българския футбол – Андрей Аспарухов публикува трогателно писмо в една от социалните мрежи по случай 70-годишнината на Павел Панов. Големият нападател на „сините“ ни напусна внезапно преди две години и всички на „Герена“ скърбят за загубата. Андрей Аспарухов е женен за дъщерята на Павел Панов – Изабела. Двамата живеят в САЩ. Ето какво написа той:

"16 септември е рожденният ден на Павел Панов, а днешния щеше да е негов 70-ти...
Толкова е трудно да се говори за него в минало време, а аз толкова много много да кажа, защото освен, като изключителен футболист и треньор, го познавам, и като всеотдаен баща към децата си, обичащ съпруг и лоялен приятел.
Аз също го чувствах, като приятел - точен, ясен, откровен, без задни мисли, човек, с който можеш да си говориш за всичко.
Винаги съм се притеснявал в негово присъствие, и като негов играч, и като част от семейството просто защото го уважавах страшно много.
За съжаление сега разбирам колко малко успях да “открадна” от него. А от него можеше да се научи, страшно много!
Той често казваше за да ни мотивира “Абе какво играете вие, аз съм играл със и срещу най-големите” а всъщност той беше един от най-големите....
Няма да забравя, когато дойде на един от моите турнири в Америка. В съседство се провеждаше курс за лицензиране на треньори, и той се спря да погледа. Тогава инструкторът прекъсна курса и отиде да го поздрави, защото познал, че това е Павел Панов! Имаше и eсин много способен български треньор там - Григор Бойчев. Направихме си тази снимка, и беше много приятно да усетя уважението към него дори и зад океана.
За българският футбол и за “Левски” неговите постижения са ясни. Мястото му отдавна е в нашата “зала на славата”.
Незнам дали има някой, който може да си представи “Левски” през 70-те години без Павката, както хората му викаха.
Аз често ходех на тренировки да го гледам, както сега децата искат да гледат Меси и Роналдо. Познавах целия отбор, но той беше специален!
На една от тренировките той ме видя и ми махна да вляза на терена. Аз първо се обърнах, да не би да маха на някой друг (аз бях 10-11 годишен тогава). Почервенял от вълнение, разбирайки, че вика мене, не посмях да вляза на терена.....после обаче разказвах две седмици в училище за това, че Панов ме е канил да тренирам с него....
Да, за мен той беше звездата на детството ми, сигурен съм и не само моята.
Благодарен съм за прекрасното му отношение към мен, дори много преди да стана негов зет. За това, че с усмивката си и характерния за него смях винаги правеше трудните моменти лесни.
Хора, като него са богатство за всеки един народ. Жалко, че няма да е с нас на този ден, но ние никога няма да го забравим.....", написа Андрей Аспарухов.

 

подкрепя българския спорт