Росен Кирилов е роден на 4 януари 1973 година във Видин. Между 1991 и 2008 играе на поста централен защитник. Носи екипа на ЦСКА, Литекс, Аданаспор, АПОЛ и Васлуй. Между 1998 и 2006 година облича националния екип 51 пъти. Между 2013 и 2018 година последователно е асистент треньор в ЦСКА, Славия и Витоша Бистрица. Впоследствие поема наставническата отговорност в Бистрица през сезон 2018/2019, а миналата година бе начело и на Етър. От декември насам обаче е без работа, след като подаде оставката си в Търново.

Пред Gong.bg той сподели как прекарва времето си по време на социална изолация, как вижда да приключи този сезон в родния шампионат, какво мисли за деликатната подготовка на футболистите в тези времена, трябва ли да бъде прекратена efbet Лига и други интересни теми.

- Господин Кирилов, здравейте! Как сте и къде Ви намирам?

- Здравейте! В София съм, вкъщи. Спазваме мерките и чакаме в началото на май евентуално извънредното положение да бъде вдигнато и да можем да правим повече неща.

- Какво правите в свободното време? Как минава един ден на Росен Кирилов?

- В момента се занимавам с някои неща на компютъра и се опитвам да спортувам. Вече отвориха парковете, поддържам добра форма.

- Липсва ли Ви футболът?

- Липсва ми, разбира се. Вече минаха почти 6 месеца, даже повече. Липсва ми сега, особено като няма и мачове. Липсва футболът. Имам надежда да се доиграят някои шампионати, както и нашият, естествено. Надявам се юни да се доиграе.

- Вие оптимист ли сте за това, че може да се доиграе шампионатът в пълния формат?

- Не. Още няма яснота кога футболистите ще започнат да се готвят пълноценно, а и те вече 2 месеца са без пълноценни тренировки и трудно ще може да се доиграе целият формат на Първа лига. За Втора не знам. Там има 9-10 кръга. Някакъв съкратен вариант ще също няма да е добър, защото те ще трябва да се подготвят 2-3 кръга, за да играят по 2-3 мача, но трябва да се изчака и да се види какво ще се случи и кога ще имат възможност да тренират.

- Като че ли е доста подценяван факта с правилната подготовка на футболистите. Ще е необходимо минимум 2 седмици, казват някои, ако не и повече за това да се провеждат тренировки.

- Две седмици са малко. До вчера не можеха да се готвят нормално, защото абсолютно никакви спортни центрове не работеха – фитнеси, стадиони, зали. Те бяха затворени. Вчера са отворили парковете. Сега ще могат да водят някаква физическа подготовка и е много трудно. Най-големият проблем е, че не може да се поднови самата подготовка, защото няма дата на стартиране, на доиграване на първенството, за да може да може конкретно да се планира и сега те просто водят някакви тренировки да поддържат някаква физическа подготовка.

- Вие привърженик ли сте на тезата за евентуалното прекратяване на шампионатите? Видяхме вече в няколко големи държави. Започна се от Белгия, Нидерландия. Вчера и Франция. Първенствата се прекратиха. Според вас трябва ли да се вземе подобно решение или трябва да се изчака до последно?

- За мен трябва да бъде прекратен шампионатът, за да може да оцелее следващият. Вече е дошло времето да се промени форматът на Първа лига. Аз съм за стария формат от 16 отбора.

- Като че ли трябва да се направят още промени в българския футбол. Казахте за промяна на формата. Може би ще се стигне до налагане на повече български футболисти. Забелязал съм, че Вие като старши треньор и във Витоша, и в Етър залагахте основно на български футболисти. Смятате ли, че това предстои като дневен ред?

- Затрудненията в икономиката ще наложи да се намалят бюджетите на отборите и това ще накара собствениците да все повече да се оглеждат и да играят български играчи. За съжаление доста години изпуснахме и сега, ако тръгнем по правилния път да налагаме български футболисти и млади играчи, най-скоро, след десетина години ще търсим резултати на националния отбор. Финансовите проблеми в икономиките ще наложат редуциране на бюджетите и това ще даде шанс да се интегрират млади български играчи.

- В ъгъла са българските треньори, които у нас невинаги са модерни. Знаем, че в последно време доста чужденци бяха и са в момента начело. Смятате ли, че идва времето на българския треньор най-после?

- В България най-добре е да работят български треньори, защото тук трудно се работи и манталитетът е много сложен и трябва период, в който да се адаптира. Ето, виждаме експериментите, които правят Лудогорец. Засега чужденците им са неуспешни. Успелите треньори бяха българи. Сега ще видим с Върба какво ще се случи. За мен трябва да се дава повече шанс на българските треньори, защото има добри специалисти, както и млади български треньори, които могат да свършат прекрасна работа.

- Вие вече 4 месеца сте извън активния футбол. Успяхте ли да си починете и готов ли сте за ново треньорско предизвикателство?

- Психически си починах много добре и вече ми се работи. Липсва ми футболът. Липсва ми работата с момчетата и се надявам в близко бъдеще да имам шанса да работя.

- Получавали ли сте оферти през това време?

Да. Декември имах една оферта, която тогава не бях готов да приема. Исках малко психическа почивка и отказах тази оферта и се надявам в бъдеще да имам шанс да работя.

- За финал, смятате ли че предстоят по-добрите дни пред българския футбол?

- Определено. Определено доста години минаха. Доста загуби националният отбор. 2004 за последно се класирахме на голямо първенство. Няма ясна визия за нещата. Това, което трябва да се случи. Трябва да се налагат млади играчи, но моето мнение е, че трябва да се възстановят ДЮШ, за да може да са конкурентноспособни на останалите първенства, средноевропейските, големите първенства.

Там в школите се инвестират изключителни средства. Футболът се развива и ние отстъпваме в това развитие. Както технологично, така и по всеки един начин. Сега горе-долу изградиха някакви бази, но за мен основният проблем е, че трябва да се инвестират повече средства. Да се пращат кадри, млади треньори в чужбина и това, ако успеят да го направят в следващите години, евентуално първите добри резултати би трябвало да ги очакваме след десетина години, защото едни 10-годишни деца сега, ако започне да се работи с тях като хората, евентуално те ще са каймакът на националният отбор след 15 години. Така че случи с Белгия.

Наложиха една концепция. Промениха всичко тотално. Обърнаха много сериозно внимание на школите и горе-долу след 10-15 години започнаха да излизат резултатите и сега ги виждаме в най-големите отбори в Европа. Основната сила са белгийски футболисти.“

подкрепя българския спорт