Новият централен защитник на Левски Ребин Сулака даде интервю за предаването „Преди кръга“ по DIEMA SPORT. В него 28-годишният иракски национал говори за детството си, пристигането в България и очакванията за пролетния полусезон с екипа на "сините".

През есента Сулака изигра 12 шампионатни мача за Арда, а в началото на годината премина на „Герена“ като свободен агент.


За напускането на Ирак:

Не мога да опиша периода си на дете като труден, защото имах добро детство. Израснах в грижовно семейство с много братя и сестри. Когато започна войната обаче, ние трябваше да вземем някакво решение. То бе да напуснем Ирак, за да намерим по-добро място за живеене, защото ситуацията в страната беше лоша. Не мисля, че израствайки в период на война, станах по-добър човек. Но пък може би станах по-силен. Защото до голяма степен образът ти на човек се изгражда от хората около теб – семейство, близки, роднини. Войната просто те прави по-силен. Както всеки знае, тогава положението в Ирак бе трудно, а хората много бедни. Това обаче не значи, че в страната не се раждаха таланти. Много момчета и момичета имаха моята мечта – да постигнат нещо значимо в спорта. Надявам се с постигнатото да бъда нещо като ролеви модел за сегашните деца – както аз, така и другите футболисти от националния отбор на страната. Това са хора, родени в Ирак, развили се там и стигнали до националната фланелка. Дано служим на сънародниците си и да сме такива, на които да подражават.

За пристигането си в България:

Дойдох в България без много големи очаквания. Ситуацията с коронавируса помогна за това. Както всеки знае, дойдох в Арда от сръбския Раднички Ниш. В Кърджали бяхме сформирали добър отбор, който направи успешен период в елита, след като преди това се бе класирал за Първа лига. Както обичам да казвам обаче, Левски си е Левски – клуб с големи традиции и история, който обаче има нужда от подобрение. Феновете и всички около Левски искат повече, нещо, което приемам като предизвикателство и ми харесва. Защото такива неща могат да те направят по-добър като футболист или човек. Приел съм предизвикателството и се надявам то да е успешно. Имам известна представа колко значим е Левски за България. Това, което мога да кажа е, че феновете ще ни липсват. Свикнали сме да говорим, че те са 12-ият играч на тима. Когато отборите идват на „Герена“, а трибуните са пълни, противникът е респектиран, а ние мотивирани. Горд съм, че съм първият футболист от Ирак, който играе в Левски. Гордея се със страната си, горд иракчанин съм. За мен е важно винаги да бъда на ниво, защото така защитавам и славата на моята родина.

За Левски:

Лагерът в Хърватска бе добър. Изиграхме няколко контроли, в които се представихме добре. Трябва да работим здраво. Всеки знае, че когато не играеш силно, единственото, което можеш да направиш, е да се трудиш усилено, за да промениш ситуацията. Ние го направихме по време на лагера и се надявам да стартирам с успех над Монтана в неделя, над който да надградим след това. Ще влизам във всеки двубой, сякаш е най-важният. Не мисля за бъдещето, а само за мача с Монтана и трите точки. Левски се нуждае от добри резултати, с които да изплува нагоре в класирането. Това може да се случи въпреки ситуацията в клуба. Важното е да сме съсредоточени върху всеки предстоящ двубой, а не да гледаме много напред във времето.